Кора Моралес прекара сутринта в балон от щастие, изненадвайки се колко весела се чувстваше. Седеше в хола, отбелязвайки задачите от списъка си за вечерта, червенееше и се чудеше колко щастлив ще бъде Ерик, когато види изненадата за Деня на влюбените, която беше подготвила за него.
Кора и Ерик се запознаха на бизнес конференция в Тексас. Тъй като и двамата бяха сираци, отгледани в приемни семейства, мечтаеха един ден да имат голямо и щастливо семейство.
За щастие, това се случи бързо — ожениха се скоро след няколко срещи и две години по-късно се родиха тризнаците им.
Въпреки това напрежението започна да се натрупва, когато Кора трябваше да се грижи за децата, а Ерик стана основният прехранващ семейството.
Ерик се разяряваше на Кора, когато забелязваше мръсни чинии в мивката.
Той трябваше да даде всичко от себе си, за да издържа семейство от пет души, което му носеше стрес и чувство за вина, че никога не отделя достатъчно време на семейството си. Освен това не получаваше почивка през уикендите и не успяваше да спести пари до края на месеца.
Поради това те от години не бяха пътували или вечеряли в луксозен ресторант, дори по специални поводи. Ерик се стараеше да пести всяка стотинка, а Кора разбираше това добре, затова никога не прахосваше малкото пари, които имаха, а ги харчеше разумно.
Дори на Деня на влюбените тя облече старата червена рокля, която Ерик ѝ беше подарил за първата им годишнина. Беше леко остаряла, но специална за нея и ѝ спестяваше допълнителни разходи, затова не ѝ беше проблем да се облече с нея за специалния ден.
Когато разбра, че Ерик скоро ще се прибере, бързо подреди масата за двама с любимия му червен велурен чийзкейк — който беше внимателно изпечен във формата на сърце — бутилка вино, няколко други ястия и постави подаръчна кутия до чинията му — нещо, което я вълнуваше най-много.
„Перфектно!“ си помисли, докато запали ароматни свещи и включи светлините в стаята. След около половин час звънна звънецът и Ерик се прибра.
„Честит Ден на влюбените, скъпи!“ каза тя, целувайки го по бузата и водейки го вътре.
Когато Ерик влезе в стаята, той беше озадачен от натрупаната с храна маса, осветената с свещи стая и розовите листенца, постлани от входа до масата. „Какво по дяволите си направила, Кора? Ние да сме някакви тъпи тийнейджъри ли?“ изкрещя той ядосано.
Усмивката на Кора изчезна мигновено, докато Ерик включи всички светлини и я изгледа строго. „Скъпи, какво има? Нещо те е ядосало? Имало ли е нещо на работа?“
Когато сме бесни, губим способността да мислим разумно.
„Сериозно ли?!“ извика той. „Това ли е причината да работя до изнемогване? За да похарчиш всичко за някакви глупости като тези?!“
„О, Ерик, успокой се! Не прекалих! Съставките струваха малко повече, но не много,“ отвърна тя спокойно, докато го водеше към масата. „Моля, седни и ми кажи как ти харесва храната?“
Ерик беше бесен. Взе хапка от Алио е олио и я изплю на масата. „Какво по дяволите има със спагетите? И защо сосът има гаден вкус?“ извика така, че да събуди тризнаците, които спяха дълбоко в стаята си.
„Ерик!“ извика Кора. „Какво ти е? Бебетата… приспах ги преди около половин час, а ти тъкмо ги събуди!“
„И какво от това? И това ли е моята вина? Кора, аз работя целия ден, докато ти си вкъщи и си играеш с децата! И какво е това?“ каза, като взе подаръчната кутия в ръце. „Подарък?!“ Изхвърли я на пода и я изгледа строго. „Не съм дете, което ще се впечатли от нещо такова, разбираш ли? Видя ли кухнята? Знаеш ли защо има толкова мръсни чинии? Защото си била твърде заета да приготвяш тези глупости, вместо да се грижиш за дома!“
„Ти си невъзможен, Ерик! Не мога да повярвам, че си същият мъж, в когото се влюбих и когото ожених! Не можеш ли… уф, да си тръгнеш…“ каза тя, като се отдалечи към детската стая. Но плачът продължи, което раздразни още повече Ерик.
„Защо децата още не са тихи? Не си ли перфектната домакиня и майка? Научи се поне на нещо, Кора!“ крещеше той от хола.
Чувайки го, Кора излезе ядосано от стаята. „Те плачат, защото трябва да им сменя пелените, а вкъщи нямаме! Така че затвори си устата и се погрижи за тях, докато се върна. Магазинът е малко далеч, ще отнеме време!“ извика, излизайки и затваряйки вратата с трясък.
„Да, и после казваш, че си домакиня и стоиш вкъщи…“ продължи Ерик да се мръщи и да се подиграва на Кора, докато отиваше към детската стая.
Измина почти час. Децата продължаваха да плачат, а Кора не се връщаше. „Какво става с теб, Кора?“ възкликна той, отивайки в хола да вземе телефона и да ѝ се обади. „Не мога да повярвам, че ти отнема толкова време да купиш пакет пелени!“
Изведнъж звънна звънецът на вратата. „Ето я! Кора, колко време ти трябва само…“ започна да пита, но спря, когато видя полицай на прага. „Живее ли тук Кора Моралес?“
„Да?“
„Вие сте, а? Съпругът ѝ?“ полицайът прочисти гърло.
Ерик кимна.
„Съжалявам да ви съобщя, но жена ви загина в катастрофа. Трябва да дойдете с нас, за да идентифицирате тялото. Намерихме адреса ѝ в шофьорската книжка.“
Шок премина през Ерик, лицето му побледня. Полицайът погледна вътре в къщата и забеляза масата със свещи. За момент той обвиняваше себе си, че трябва да носи такива ужасни новини, но нямаше избор.
Все още треперещ от шок, Ерик успя да се обади на съседката им г-жа Нелсън и я помоли да се грижи за тризнаците, докато го няма. Когато стигна до моргата, не можеше да повярва, че бледото, безжизнено тяло е на Кора. Пробуди се в сълзи, чувствайки се ужасно, че се беше разярил на нея, и след погребението на следващия ден се затвори вкъщи. Не искаше да мисли или да прави нищо.
Масата, която Кора беше подредила, все още стоеше, и когато погледна към нея, всички събития от предната вечер се върнаха в ума му. Изведнъж си спомни подаръка на Кора. „Подаръкът… Аз даже не го отворих.“ Той се огледа трескаво и най-накрая го видя, лежащ на пода.
Развърза подаръка с треперещи ръце и намери бележка вътре с два самолетни билета за Хаваите. Отбърса сълзите си, преди да отвори писмото и да го прочете.
На любовта на моя живот, Ерик,
Честит Ден на влюбените, скъпи!!! Познай кой си намери работа този месец? Видях, че си изтощен след цял ден работа, затова започнах да кандидатствам на няколко места и вчера следобед ми се обадиха, че ме наеха!!
Освен това поговорих с г-жа Нелсън и тя се съгласи да се грижи за бебетата, така че да мога да работя и да съм спокойна, че нашите деца са в безопасни ръце. Но чакай, това не е всичко! Виж тези билети? Това е за ваканцията ни в Хаваите, само ние двамата!! (Имам още някои планове, но ще научиш за тях по-късно, хехе!)
Когато Ерик прочете бележката, се разплака като дете. Но нищо не можеше да направи. Кора беше отишла завинаги и той трябваше да живее с това цял живот. За жалост, точно това и се случи.
Животът на Ерик никога повече не беше същият след този ден, и той никога не се влюби отново. Просто работеше усилено, за да осигури най-доброто за децата си и да ги отгледа добре. Сега, всяка година на Деня на влюбените, той отива на гроба на Кора и прекарва часове, говорейки с нея за всичко, което му идва наум, желаейки да може да ѝ поиска прошка.
