Лана излизаше с Аштън няколко месеца, преди той да ѝ предложи да се нанесат заедно и да делят разходите за апартамента. Те деляха всичко поравно години наред, докато Лана не разбра, че Аштън ѝ е лъгал през цялото време.
„Ще бъде страхотно. И двамата току-що завършихме, така че да живеем заедно има повече смисъл. Делим сметките 50-50 и и двамата печелим,“ каза Аштън. Лана не беше сигурна дали е добра идея да живеят заедно след осем месеца връзка.
„Не знам, Аштън. Това е голяма стъпка. Както каза, току-що завършихме училище,“ каза тя колебливо.
Лана откри документи, които ѝ промениха живота.
„Е, това е единственият начин да се нанесем в града и да намерим работа заедно. Вече имам пари за депозит и всичко. Ще намеря апартамента и ще уредя всичко, ако ме оставиш,“ продължи Аштън, опитвайки се да я убеди.
„Добре, съгласна съм. Има смисъл, защото животът в града е доста скъп. Когато намерим работа, всичко ще бъде наред,“ накрая прие тя.
Аштън бързо намери апартамент в града. Организира всичко, а Лана се събра и се премести при него няколко седмици по-късно. Наемът беше разумен и беше по-добре да го делят.
„Можеш ли да ми пращаш наема? Аз ще го плащам директно на собственика,“ каза Аштън, когато тя попита.
Живяха заедно щастливо години наред.
„Покриваш ли сметките и интернета?“ се зачуди Лана.
„Какво ще кажеш ти да плащаш интернета?“ предложи Аштън. Лана веднага се съгласи, защото той беше поел толкова много, но тя искаше да помогне.
Това споразумение работеше добре години, докато Лана не поиска да спрат да наемат и да купят къща. Но трябваше да поговорят за бъдещето си.
„Скъпи, живеем заедно от години. Виждаш ли да вървим напред?“ попита го една вечер.
„Разбира се, Лана. Просто не бях сигурен дали искаш скоро да се жениш,“ отговори честно той.
„Никога не съм била особено за браковете. Можем да направим нещо просто. Но питах, защото мисля, че е време да си купим къща. Уморена съм да плащам наем всеки месец. По-добре бих дала тези пари за ипотека,“ обясни тя.
„Звучи като добра идея. Но не знам дали имаме достатъчно за депозит,“ каза Аштън колебливо.
„Знам. Имам някои спестявания, но просто исках да започнем да мислим за бъдещето,“ отговори Лана.
„Правилно е. Нека го планираме,“ съгласи се той, но всеки път, когато Лана повдигаше темата, той я отклоняваше.
Може би не искаше да купуват къща или да се женят, помисли си тя.
Един ден, докато чистеше стаята, видя, че Аштън беше оставил някакви документи разхвърляни в гардероба. Събра ги и започна да ги подрежда в неговото папка. Никога не беше виждала какво пази там, защото това беше негова работа.
Но тогава видя документ с адреса на апартамента. „Това ли е договорът за наем?“ се запита тя. Проверява по-внимателно. Не беше такъв документ. Името на Аштън беше до думата „собственик“.
Аштън се върна с храна, но Лана не искаше да яде.
Не разбираше много за имоти, но документът казваше, че Аштън е собственик на апартамента. Той ѝ беше лъгал през всички тези години! С ужас осъзна това. Как тогава беше използвал парите, които тя даваше за „наем“?
„Скъпа, тук съм! Храната ухае страхотно днес!“ извика Аштън от кухнята. Лана искаше да му извика, но запази самообладание.
„Какво е това, Аштън? Ти ли си собственик на този апартамент?“ попита, държейки документите. Очите му заблестяха.
„Какво търсиш в нещата ми?“ опита се да смени темата.
„Не сменяй темата. Това е ясно документ за собственост и ти си собственик. Кажи ми истината сега!“ каза Лана, вече без да сдържа спокойствието си.
„Добре, Лана. Спокойно. Не е толкова лошо. Да, аз съм собственик на апартамента,“ започна Аштън, но спря там.
„А парите, които давах за наем?“ попита разочаровано Лана.
„Използвах ги за изплащане на ипотеката. Родителите ми ми дадоха пари за депозит след завършването и видях тази възможност. Но ипотеката щеше да е твърде голяма за първата ми заплата,“ обясни той.
„Значи ми лъгаш цялото това време?“ попита цинично тя.
„Да, но не е сериозно. Все едно наемаш от мен,“ оправда се той.
„Но ипотеката не беше ли по-ниска от наема? Деляхме всичко на две. Твоята ипотека беше 1600 на месец?“ я попита той.
Лана събра нещата си и си тръгна.
„Не точно. Ипотеката беше малко по-висока от наема, който плащаш,“ призна Аштън. „Съжалявам, Лана. Не мислех, че ще се съгласиш, ако знаеше, че аз съм собственик.“
„ТИ МИ ЛЪГА!“ извика и започна да плаче. „Можех да съм спестила толкова много, ако наистина деляхме разходите. Но не! Караше ме да плащам цялата ти ипотека години наред! Какво направи с твоите пари?“
„…Спестих ги,“ каза Аштън.
„За себе си, нали? Не те интересувам изобщо. Ще говоря с адвокат! Ще те съдя! Но първо си тръгвам!“ извика Лана и се премести. Събра нещата си, докато той я молеше да остане.
„Моля те. Ще ти върна парите. Не си тръгвай. Обичам те. Ще се оженим!“
Малко по-късно Лана получи съобщение от банката, че Аштън ѝ е превел пари, но вече беше късно.
„Сбогом, Аштън. Не ме интересува какво ще правиш в живота си,“ каза тя. „Ще дойда да взема останалите си неща скоро.“
Отиде в хотел. Скоро намери хубав апартамент в района. По-малък от неговия, но поне никой не ѝ лъже. Може би го беше заплашила с дела, но истината беше, че не искаше нищо от него. Искаше да прекъсне връзките и да продължи напред.
Аштън се опита да я убеди да се върне, но тя отказваше всеки път. Накрая той спря. До деня, в който Лана получи уведомление от банката за депозит от хиляди евро.
Оказа се, че Аштън ѝ е върнал парите, които щеше да е спестила, ако наистина деляха разходите. Беше хубав жест, но вече твърде късно. Лана беше продължила напред в живота си.
