Един беден чистач купува стара кукла за дъщеря си на битпазар и чува пукащ звук, докато ѝ я подава. Това, което открива, я разплаква.
„О, тази е прекрасна. Ив ще я обикне!“ – възкликна Полин, докато спря край сергия, на която една жена продаваше играчки.
Полин беше самотна майка на осемгодишната си дъщеря Ив и работеше като чистачка. Мъжът ѝ починал преди години от рак и оттогава тя сама отглеждаше Ив.
Когато видя куклата на битпазара, Полин разбра, че това ще е най-добрият подарък за рождения ден на Ив. За съжаление нямаше пари за скъп подарък и затова търсеше нещо на битпазара.
Когато реши да купи куклата, Полин беше толкова заета с мисли за Ив, че не я разгледа внимателно. Два дни по-късно, когато я подари на Ив за рождения ѝ ден, чу странен пукащ звук, идващ от куклата…
Няколко дни по-рано…
„Мамо,“ каза тъжно Ив, „можеш ли да ми купиш кукла?“
„Скъпа,“ отвърна нежно Полин, „знаеш, че този месец разполагаме с малко пари. Ще ти купя една догодина, обещавам.“
„Но мамо…“ гласът на Ив се разтрепери. „Рожденият ми ден е след два дни. Забрави ли?“
„О, не, не, скъпа! Не съм забравила!“ – каза Полин, макар всъщност да беше забравила и се чувстваше ужасно.
„Все още няма да ми купиш кукла? Нямам приятели, мамо. Никой не иска да бъде мой приятел, защото сме бедни. Тази кукла може да ми бъде най-добрият приятел…“
„О, скъпа,“ прегърна я Полин, „ще ти купя кукла, обещавам. Не се тъжиш, добре?“
Полин знаеше, че децата в училището не се отнасят добре с Ив, защото не са богати като тях, но не можеше да направи много. Децата понякога са жестоки.
Настояще…
Полин беше щастлива след покупката на куклата. Не можеше да дочака да я подари на Ив и да види усмивката ѝ. Куклата беше от онези винтидж видове, държеше в ръцете си малко бебе.
„О, Ив ще бъде толкова щастлива!“ мислеше Полин по пътя към дома.
Ив наистина беше щастлива. Малката момиченце не можеше да скрие радостта си, когато Полин ѝ показа куклата за рождения ден.
„Тадаа! Мамо, донесох ти куклата!“ – възкликна Полин, държейки я в ръце. „Може ли да получа целувка?“
„Толкова е красива! Благодаря ти, мамо!“ – засвири Ив и целуна Полин по бузата.
Докато Полин подаваше куклата на Ив, изведнъж чу странен пукащ звук.
„Какво беше това?“ се зачуди Полин.
Разтърси куклата, държейки я близо до ухото си, и чу пукането отново.
„Мамо! Дай ми я! Искам да си държа куклата! Моля те!“ – каза Ив развълнувано.
„Чакай малко, скъпа. Мисля, че има нещо вътре…“
Тогава Полин разгледа куклата и откри тайно джобче, зашито в дрехата ѝ. Развърза разхлабените конци около него и оттам падна бележка.
Ив я вдигна бързо и каза: „Мамо, тук пише: „Честит рожден ден, мамо.“ Но не е твоят рожден ден! Това е моят рожден ден! Толкова е смешно!“
Когато Полин прочете бележката, забеляза, че изглежда като изписана от дете. В този момент в ума ѝ изникна мисълта за жената, която беше продавала куклата.
На следващия ден тя се върна на битпазара с куклата и за щастие сергията на жената още беше там.
„О, радвам се, че ви намерих!“ каза Полин. „Вчера купих тази кукла и намерих бележка вътре…“
Когато жената, Мириам, видя бележката, очите ѝ се напълниха със сълзи. „Дъщеря ми ми я беше купила,“ каза тихо тя. „Почина два дни преди рождения ми ден… Мъжът ми и аз, о, извинявай…“ Жената си покри лицето, докато сълзите ѝ потекоха.
„Много съжалявам за загубата ти,“ каза Полин съчувствено. „Не можех да знам. Знам, че не мога да ти отнема болката, но ако искаш, мога да те прегърна.“
„О, благодаря…“ каза Мириам. Полин я прегърна топло, след което Мириам разказа своята тъжна история, която разплака и Полин.
„Малката ми дъщеря беше диагностицирана с рак,“ каза Мириам. „Трябваха ни пари за химиотерапията. Аз и мъжът ми работим във фабрика. Нямахме достатъчно пари за болничните сметки, затова започнахме да продаваме на този пазар стара мебел и ненужни вещи.“
„Но не успяхме да спасим дъщеря си… Тя си отиде твърде рано. Продаваме играчките ѝ, защото всеки път, когато ги виждам, ме натъжават.“
„Една вечер, докато държах ръчичката ѝ, тя ми каза да бъда щастлива. Казала е: „Мамо, когато ме няма, моля те, спомняй си ме с усмивка.“ Затова реших да продам играчките. Тя ми беше купила тази кукла, казвайки, че ще ми напомня за нея. Извинявай, че ти споделям толкова много, но днес сърцето ми се чувства облекчено. Благодаря, че ме изслуша.“
Когато Мириам приключи, тя пак се разплака. Полин я утеши и двете поговориха за живота си. Полин ѝ разказа как сама отглежда Ив и я покани да прекара време с тях.
„Ив ще се зарадва да те познава,“ каза тя. „И благодаря много за куклата. Направи рождения ден на дъщеря ми специален. Сигурна съм, че дъщеря ти те гледа и се усмихва. Благодаря още веднъж,“ добави тя, преди да си тръгне.
Няколко дни по-късно Мириам посети Ив и Полин в караваната, където живееха.
„Това е в знак на благодарност за доброто ти сърце и търпението да ме изслушаш онзи ден. Надявам се това да помогне на теб и Ив,“ каза Мириам и подаде на Полин плик.
Когато Полин отвори плика, вътре намери няколко банкноти – общо 3000 долара. „О, Мириам, не можем да приемем това. Това е много. Не, не, не е правилно…“
„Можеш да го вземеш, Полин,“ настоя Мириам. „Сърцето на майка знае колко боли, когато не можеш да направиш достатъчно за детето си. Ние събрахме тези пари от продажбата на играчките. Моля те, запази ги. Ако не заради мен, то заради Ив.“
Полин се разплака. „О, Мириам, благодаря ти. Това ще ни помогне много. Благодаря.“
От тогава Мириам и Полин станаха приятелки, а Мириам много обичаше и глезеше Ив. Но най-хубавото беше, че компанията на Полин и Ив помогна на Мириам да се изцери и да продължи напред след загубата си.
