Майка поставя бебефон в стаята на сина си, за да го наблюдава, след като забелязва, че той е уморен и неспокоен през цялото време – и изведнъж вижда движение, което ѝ предизвиква тръпки по гърба…
„Не се притеснявай, мило. Всичко ще бъде наред. Мама е тук,“ прошепва Алисия, докато люлее сина си Едуин в ръце. Момчето се е събудило посред нощ и отказва да спре да плаче.
След време Алисия трябва да премести всички документи и лаптопа от дивана на масичката пред него и да седне на дивана с Едуин, пеейки му приспивна песен. Първите десет минути не дава резултат, но после момчето заспива и тя въздъхва облекчено.
Тя внимателно поставя Едуин обратно в кошарата му, целува го по челото, затваря вратата тихо, за да не го събуди, и се връща към работата си.
„Как ще успявам с всичко така? Искаше ми се да си тук, Джон! Липсваш ми!“ – мисли си тя, докато отива към кухнята за чаша кафе.
Почти преди година…
Когато лекарите съобщили на Алисия Силвърс и съпруга ѝ Джон, че няма да могат да имат деца, те решили да пътуват по света. Представления в Сидни Опера, спокойни плажове в Хонолулу, маси и бюфети в Лас Вегас, величествени фиорди в Берген.
Тъкмо планирали пътуване до Бахамите, когато Алисия разбира, че е бременна. Те двамата били безкрайно щастливи и се върнали в родния си град Файетвил, Северна Каролина, за да отпразнуват с близки приятели и съседи.
Алисия и Джон били сираци и отгледани в приемни семейства. Тя била домакиня, а той управляващ директор в компания, произвеждаща части за домашна електроника.
Живеели в щастлив брак – с хубава къща в приятен район, обичали се, и сега имали радостта да станат родители. Но щастието не траяло дълго, защото съдбата им се преобърнала в една съдбовна вечер.
„Здравейте? Говоря ли с Алисия Силвърс?“
„Да, как мога да помогна?“
„Тук е офицер Дънкан, госпожо. Съжалявам да ви съобщя, че съпругът ви е загинал в тежка катастрофа на пътя Фарм Роуд. Получихме вашия номер от телефона му. Моля, ако можете, да дойдете и да потвърдите самоличността на тялото възможно най-скоро.“
Алисия не можела да повярва на ушите си! Сутринта Джон ѝ бил казал, че заминава за бизнес среща в друг град. Тя не искала да тръгва и му казала, че нещо не ѝ се струва наред. Но той я успокоил, че преувеличава и всичко ще е наред.
Алисия била бременна в седмия месец. Когато Джон настоял да замине, тя се предала и го целунала за сбогом. Той обещал да се върне скоро, но когато чула страшната новина, шокът я съкрушил и тя започнала да ражда.
За щастие, набрала съседи – госпожа Хол, която дошла веднага и извикала 911. Алисия била откарана в болница, където родила момче. Поради преждевременното му раждане, той бил настанен в неонатологично отделение.
След като били изписани, Алисия поела бизнеса на Джон и започнала да работи, за да подкрепя сина си. Тя лесно разбрала компанията, защото имала MBA. Проблемите били, че Едуин бил много малък и непрекъснато изисквал внимание.
Секретарката на Джон, Мадисън, била много отзивчива и предложила Алисия да работи от вкъщи, като ѝ помогнала да организира работното място, за да може да се грижи за бебето.
Алисия можела да наеме гледачка, но не искала. Тя искала сама да гледа детето си и започнала да работи от дома. По този начин успявала едновременно да се грижи за сина си и да работи.
Почти година минала така. Алисия дори не подозирала, че скоро ще я сполети нов проблем.
Настоящето…
Докато си наливала кафе и се насочвала към хола, Алисия наредила документите и решила да прегледа последните отчети за деня. Било около 1 през нощта. След половин час приключила с работата и се отпуснала на дивана от умора.
Изведнъж се събудила в 8 сутринта от плача на Едуин. Станала бързо и отишла при него, където го намерила със сълзи, стичащи се като водопад по бузите му.
„Какво стана, мило? Гладен ли си?“ попитала, започвайки да го люлее. Това бил вторият път за седмицата, в който Алисия забелязвала, че Едуин е неспокоен и плаче неконтролируемо по време на сън.
Погледнала в кошарата му дали няма нещо, което го боде, но не намерила нищо. Решила, че може би скоро ще му мине и решила да изчака.
Късметът бил, че плачът спирал след около седмица, което я успокоило, но момчето изглеждало много уморено всеки ден. Протягало се, прозявало се и докосвало лицето си, когато го държала или се опитвала да играе с него. Играчките, които преди обичал, вече не го интересували.
Загрижена, тя потърсила лекар, но дори и това не донесло облекчение.
„Страхувам се, защото изглежда спокоен повечето време, докторе, но сутрин е уморен. Защо?“ попитала Алисия.
„Не се притеснявайте, госпожо Силвърс. Бебетата преминават през фази,“ отговорил лекарят. „Може би и Едуин е в такава.“
„Колко време ще трае? Много се тревожа за него.“
„Няма точна продължителност. Всяко дете е различно, но всичко ще бъде наред.“
Алисия се надявала бързо да мине фазата, но седмица по-късно нямало подобрение, а детето изглеждало все по-уморено.
Един следобед тя решила да провери как е, след като го сложила да спи, и чула странен шум от стаята му. Изглеждало, че Едуин се смее и че има някой с него. Първоначално помислила, че е въображение, но като нахлула в стаята, не намерила никого.
Едуин я гледал от кошарата, а стаята била странно тиха. Проверила в банята, гардероба и под леглото, но нямало никого.
Върнала се в хола, мислейки, че е от стреса на работа, но шумовете продължили всеки ден. Всеки ден Едуин се събуждал внезапно, смеел се или гледал наоколо.
Тя решила да сложи Wi-Fi бебефон и седнала в хола, за да наблюдава на живо.
Гледала внимателно екрана – първите минути всичко изглеждало нормално. След около 10 минути забелязала внезапно движение и лек усмивка на устните на Едуин.
Страхувайки се, че някой е влязъл в стаята, Алисия се втурнала към нея и разтърсила вратата. Ръцете ѝ треперели от ужас, когато видяла, че бебето ѝ не е само.
Облекчила се, когато видяла, че посетителят е малко кученце, което се върти около кошарата. Кучето изглеждало мръсно и слабо и издавало тих звук.
Когато Алисия отворила вратата, кучето се скрило зад кошарата. Едуин започнал да се смее и тогава тя разбрала какво се е случило.
Оказало се, че Алисия и Джон имали куче на име Добло и забравили да затворят кучешката врата в задната част на стаята след смъртта му. Стаята била игрална за Добло, но след това била превърната в детска стая за Едуин.
След толкова много събития, откакто Джон си отишъл и Едуин се родил, Алисия забравила да затвори вратата и така малкото кученце влизало в стаята, играело с Едуин и не му давало да спи.
Алисия се почувствала ужасно за бедното животно и решила да го осинови. Каспер, както го кръстила, сега е най-добрият приятел на Едуин. Благодарение на малкия Каспер, Едуин вече не плаче толкова, спи добре, защото майка му контролира времето, което прекарват заедно, и е много по-щастливо дете.
