Когато Крис Харви бил хоспитализиран, дъщеря му изпратила сина си Питър да провери как е и да се увери, че домът му е готов за връщането му. Но Питър и съпругата му имали други намерения. Крис се върнал у дома и го заварил в окаяно състояние, а после чул нещо шокиращо от внука си.
– Татко, не се тревожи. Ще измисля нещо. Но не мога да те посетя, нямам повече платен отпуск – казала Анджелина на 87-годишния си баща Крис по телефона от болницата.
Той сам повикал линейка след сърдечен епизод, притеснен, че е нещо сериозно. Лекарите искали да направят още изследвания, преди да го изпишат. Обадил се на дъщеря си в Маями и я помолил да се върне в Остин, Тексас, и да му помогне.
– Добре, скъпа. Докторите просто се притесняват за здравето ми на тази възраст. Скоро ще ми кажат повече – промълвил той от болничното легло.
– Трябва да отидеш в Остин и да провериш дядо си. Съвсем сам е – настоявала Анджелина пред сина си Питър.
– Не знам дали мога, мамо – отговорил той. Говорели по телефона, но тя не приела отказа.
– Питър, трябва да си до него. Кой знае колко още ще живее, особено ако сърцето му откаже. И помни – ти си му единственият внук. Винаги е казвал, че ще наследиш къщата и вещите му. Може би е добре да я огледаш и да видиш какви ремонти са нужни, за да живее удобно колкото време му остава. И е добра възможност да се сближите.
Питър замълчал за миг, но после казал с особен тон:
– Добре, ще отида. Хана ще дойде с мен. Мисля, че мога да си взема малко отпуск – не съм почивал отдавна.
– Добре. Благодаря ти, сине. Аз не можах, но вярвам, че ще му помогнеш. Обичам те.
– И аз те обичам, мамо. Чао.
Но Анджелина не подозирала какво всъщност мисли синът ѝ.
След няколко дни лекарите изписали Крис с лекарства и предупреждение да не се натоварва. Той кимал, но мислите му били другаде – Анджелина не се обадила и той се надявал да завари Питър у дома.
Взел такси от болницата и останал изумен, когато видял мебели на моравата – свои. Вратата била леко открехната, въпреки че парамедиците я бяха затворили. Влязъл.
Къщата била празна. Нямало картини, военни спомени, шкафове, кухненска маса и столове – всичко било изчезнало. В някои стаи имало найлони – сякаш се правел ремонт.
– Има ли някой? – извикал.
Чул стъпки от коридора.
– Дядо? – Питър го погледнал изненадан.
– Питър! Слава Богу! Помислих, че някой е обрал всичко. Какво става тук, момчето ми? – попитал го Крис и го прегърнал.
– Ами… всъщност… искахме да те изненадаме – започнал Питър.
– „Искахме“?
– Да, Хана и аз. Тя е тук – извикал съпругата си. – Скъпа!
– Какво? – излязла тя и се стъписала, когато видяла Крис. – Здравейте, господин Харви.
– Здравей, мила! Радвам се да те видя. От сватбата не сме се виждали. И сега, кажете ми – какво става с къщата ми?
Питър и Хана си разменили странен поглед, но той отговорил:
– Решихме да я ремонтираме, докато си в болницата. Имаше нужда. Искахме да ти е приятно, когато се върнеш. Но излезе по-рано, отколкото очаквахме.
– Чудесно! Само се надявам да не харчите много пари.
– Не, не. Знам един човек – добавила Хана с неестествена усмивка.
– Добре. А вещите ми?
– В склада са… освен някои неща, които ще заменим. Те са отвън, чакаме боклукчийската кола. Спалните са непокътнати – ще спим спокойно – обяснил Питър.
– Благодаря ви, деца. Страхотни сте! – казал Крис, прегръщайки ги. – Трябва да взема лекарства от аптеката. Скоро се връщам.
– Разбира се! – отвърнали те с притеснен смях.
Крис се намръщил, но не се замислил. Излязъл до аптеката, но когато се върнал, чул гласовете им от стаята на Анджелина. Тъкмо искал да ги попита какво ще вечерят, но го спрели думите на Хана:
– Какво ще правим сега, идиот такъв?
– Успокой се, Хана. Просто ни обърка плановете – отвърнал Питър.
– Планове? Ти каза, че умира, и това ще бъде нашата къща. Затова харчим пари! Мислиш ли, че ще влагам в чужд дом, докато още живеем под наем?
Крис затаил дъх.
– Спокойно. Къщата все някога ще е моя. А и той има много спестявания. Това е инвестиция – опитал се да я убеди Питър.
– НЕ! Повече няма да давам и цент! Заминаваме утре. Това беше загуба на време!
– Не можем да я оставим така!
– МОЖЕМ И ЩЕ Я ОСТАВИМ! Край!
Крис се върнал до входната врата, престорил се, че тъкмо се връща, и извикал:
– Искам да ви благодаря за всичко, което направихте с къщата ми… защото смятам да ѝ се наслаждавам до края на живота си.
На вечеря, докато седели на пода с чинии спагети, Крис заговорил:
– Питър, искам да поговорим. Мисля да се преместя в старчески дом. Не искам нова спешна ситуация, докато съм сам. Мисля, че вие двамата трябва да получите къщата.
Питър и Хана ахнали.
– Сериозно ли?
– Напълно.
– Благодаря, дядо! Ще направим къщата страхотна! – зарадвали се и двамата.
В следващите седмици довършили ремонта. Крис се преструвал, че всичко е наред. После предложил да направят празненство.
Поканили приятели от Маями. Всичко вървяло добре, докато Крис не вдигнал тост:
– Наздраве за внука ми и прекрасната му съпруга… благодаря им за всичко, което направиха с къщата ми… защото ще ѝ се наслаждавам до края на живота си.
Настъпила тишина. Приятелите били объркани.
– Знаете ли, че дойдоха тук с мисълта, че ще умирам? Ремонтираха, раздадоха вещи, сякаш вече е тяхна. А когато се върнах, щяха да ме оставят в празна къща.
– Дядо, може ли да поговорим насаме? – опитал Питър.
– Няма нужда. Чух ви. Казахте на майка ти, че ще се грижите за мен, а дойдохте да си присвоите къщата. Това НЯМА да стане. Промених завещанието. Къщата ще отиде за благотворителност.
Всички онемели. Хана се изчервила, но премълчала.
Крис отново привлякъл вниманието:
– А сега… ВСИЧКИ ВЪН ОТ КЪЩАТА МИ, ПРЕДИ ДА ВИКНА ПОЛИЦИЯТА!
Гостите бързо се изнизали. Питър опитвал да обясни, но Крис отказал да слуша. – ВЪН! – извикал и двамата напуснали.
На следващия ден Крис разказал всичко на Анджелина. Тя била посрамена, но не ѝ харесало, че баща ѝ ги е измамил.
– Ти си прав, тате. Това е твоята къща. Но можеш ли така лесно да скъсаш с Питър?
– Той го направи, когато реши да ме „умре преждевременно“ и да си вземе къщата. Пази се – кой знае какво ще направят и с теб.
Крис живял още 11 години. Както обещал, къщата и имуществото му били продадени и парите дарени на организация за възрастни хора.
