Търпението на Клои беше на ръба, защото съквартирантката ѝ Алис превръщаше апартамента им в хаотична бъркотия. Решена да възстанови реда и да даде урок на Алис, Клои измисли хитър план, който щеше да промени всичко. Но дали Алис най-накрая щеше да си вземе поука и да промени навиците си?
„Ох, пак ли…“ промърморих, когато влязох в хола и видях бъркотията.
Чиниите се трупаха в мивката, дрехите бяха разхвърляни навсякъде, а кошчето за боклук преливаше.
Проснах се на дивана с любимата си книга, надявайки се да намеря утеха в познатите ѝ страници. Но не можех да се съсредоточа. Мислех само за Алис и за това как пренебрегваше нашия график за чистене.
Алис е на 23 години, аз съм на 22. Запознахме се в колежа и решихме да си вземем жилище заедно след дипломирането.
В началото всичко беше прекрасно. Деляхме наема и сметките, имахме график за чистене и обичахме да прекарваме време заедно.
Но преди около три месеца всичко започна да се променя.
Алис спря да се интересува от апартамента. Непрекъснато почиствах след нея, а това ме побъркваше.
„Защо винаги прави така?“ въздъхнах, оглеждайки бъркотията.
Нашето уютно убежище вече приличаше на свинарник.
Тъкмо тогава Алис влезе – разрошена, смачкани дрехи, и се просна до мен на дивана, без дори да забележи хаоса около нас.
„Хей, Клои. Какво става?“ попита тя, като взе дистанционното и включи телевизора.
Поех си дълбоко въздух, опитвайки се да удържа раздразнението си.
„Алис, трябва да поговорим за графика за чистене. Не е честно аз да върша цялата работа.“
Тя ме погледна бегло и пак се обърна към екрана.
„Знам, ще се погрижа по-късно.“
„По-късно?“ повторих с повишен тон. „Винаги казваш това, но никога не го правиш. Тук е пълна бъркотия, Алис. Трябва да го поддържаме чисто.“
Тя въздъхна раздразнено и изключи телевизора.„Казах, че ще го направя по-късно, Клои. Какъв е проблемът?“
„Проблемът е, че съм уморена да чистя след теб. Нали се разбрахме да си поделяме задълженията?“
Алис извъртя очи и стана. „Добре, каквото кажеш. По-късно,“ отряза тя и излезе.
Гледах я как си тръгва, изпълнена с разочарование. Апартаментът изглеждаше още по-мръсен, а и приятелството ни сякаш се рушеше.
Надявах се да си държи на думата. Но когато се прибрах на следващата вечер, мястото приличаше на квартира на студенти – нейните приятелки бяха насядали сред кутии от пица и кенчета.
„Сериозно ли, Алис? Какво стана с дома ни?“ избухнах.
„О, хайде, Клои! Ти така или иначе винаги чистиш! Имам по-важни неща,“ каза тя пренебрежително.
Стиснах зъби. Трябваше да направя нещо.
Идеята дойде след няколко дни. Алис имаше среща и поиска апартаментът да е изряден. Дори ме нарече „Пепеляшка“.
„Разбира се, Алис. Ще бъде съвършено,“ отвърнах с усмивка.
След като излезе, запретнах ръкави. Почистих кухнята, хола – всичко блестеше. Но после събрах всички нейни чинии, дрехи и боклуци и ги наредих в спалнята ѝ. По леглото, по шкафа, навсякъде. Накрая заключих вратата и оставих бележка: „Наслади се на чистия апартамент!“
Когато тя се върна с приятеля си Марк, беше горда да му покаже какъв уютен дом имала. Но когато отключи стаята си и видя хаоса вътре, изражението ѝ беше безценно.
„О, Боже!“ ахна тя, докато Марк я гледаше с отвращение.
Опитваше се да се оправдае, но истината излезе наяве. Аз се появих от кухнята:
„Мислех, че ще оцениш това да имаш всичките си вещи на едно място, Алис. Нали обичаш да чистиш?“
Марк поклати глава разочаровано. Скоро си тръгна, а Алис остана унизена.
„Ти ми съсипа вечерта, Клои!“ изкрещя тя.
„Не, Алис. Ти сама си я съсипа. Аз само ти показах какво преживявам всеки ден.“
Дълга тишина. После лицето ѝ омекна.
„Добре. Разбрах. Бях мързелива и несправедлива. Ще започна да помагам.“
Не очаквах извинение, но го приех. Оттогава Алис започна да чисти редовно, да подрежда след себе си и апартаментът отново стана уютен дом.
А приятелството ни, макар и изпитано, оцеля – по-силно и честно отпреди.
