Една 80-годишна жена неочаквано откри медальона, който някога е принадлежал на починалата й майка, в антикварен магазин. Реши да го купи, но беше спрянa от непознат, който предложи да плати двойно. Когато разпозна лицето му, избухна в сълзи.
Съмърт 80-годишна, редовна посетителка на магазина за втора употреба, обичаше да купува стари украшения и мебели, с които украсяваше малкия си дом, в който живееше сама.
Един ден, като всеки друг, тръгна на пазар с мисълта за обикновен ден на битпазара.
„Надявам се да намеря хубава лавица за снимката на Пол. Старото се счупи,“ прошепна си тя.
Пол беше починалият й съпруг, който издъхна година след сватбата им през 1963-а. Оттогава Съмърт живееше с неговите спомени, а снимката му бе сред най-ценните й вещи.
В магазина за мебели продавачът я попита: „Какво търсите, г-жо Дрейк?“
„Искам хубава лавица, не голяма, но с елегантни орнаменти и здрава дървесина.“
Докато седеше в магазина и оглеждаше, погледът й се спря на антикварния магазин срещу улицата.
„Ще се върна скоро, ще разгледам за свещник,“ каза тя.
Веднага щом влезе, видя нещо, което я спря дъха — класически червен медальон, точно като този, който беше на майка й.
„О, Боже! Това ли е? Откъде го имате?“ очите й блестяха от сълзи.
Продавачът разказа, че баща му го бил получил от някого преди години и го държал вкъщи до смъртта си миналата година, след което медальонът бил изложен за продажба.
Съмърт не можеше да повярва и реши да го купи. Тъкмо извади парите, когато в магазина влезе жена и заяви с решителен глас:
„Ще платя двойно! Моля, дайте ми го, на всяка цена!“
Съмърт се обърна и видя жена, която сякаш бе нейно огледало.
„Не мога да повярвам, изглеждаш точно като мен!“ възкликна другата жена.
„Коя си ти?“ попита Съмърт.
„Аз съм Дорис!“
Дорис обясни, че медальонът е бил на тяхната майка Дороти. След развода на родителите им тя била продадена, а Дорис била отгледана от баща им. Така се оказа, че двете жени са близнаци, разделени още от детството.
„Тази снимка с медальона… това е майка ни и аз на ръцете й,“ показа Дорис.
„Не, това не си ти, това съм аз! Близнаци сме!“ каза Дорис и остави Съмърт без думи.
Историята на разделените сестри се разкри с всяка дума. Бабата им била разказала тайната преди 40 години, но никой досега не ги бе събрал.
„Търсех те с години, без успех. Може би е съдба, че се срещаме днес заради медальона,“ прошепна Дорис.
Съмърт, изпълнена с емоции, остави медальона на Дорис.
„Ти си тази, която трябва да го носи. Тя никога не е имала шанс да бъде с теб, но сега всичко е по правилния начин.“
Двете се прегърнаха, а собственикът на антикварния магазин гледаше развълнуван как сестрите излизат заедно, събрани от съдбата.
