Една баба беше измамена и изоставена в дом за стари хора от обичания си внук. Тя реши да му даде урок и му остави плик с малко пари и писмо с послание, което щеше да го преследва завинаги след нейната смърт.
Един ден 74-годишната Глория си пиеше кафето до прозореца в стаята си, когато гледачката й Софи влезе развълнувано:
– Госпожо Уотсън, имате посетител. Вашият внук е дошъл да ви види!
Глория не бе имала посетители повече от година. Щом чу, че Тод е дошъл, не се зарадва особено – тя знаеше защо е там. За пари. Това беше всичко, което той и съпругата му Наташа някога ги е интересувало.
– Госпожо Уотсън, да ви помогна ли да отидете във фоайето?
– Ще се справя, скъпа. Внукът ми може да почака. Трябва да се приготвя. Искам да изглеждам добре – каза Глория и тръгна към гардероба си. Докато ровеше, се замисли дълбоко и заплака.
„Алчността и предателството не носят нищо освен разочарование.“
– Трябваше да помисля два пъти, преди да му се доверя – прошепна си тя. – Това беше най-голямата ми грешка. Нямаше да съм тук, ако знаех предварително за техните планове.
Преди пет години Глория живееше сама в къщата, наследена от покойния ѝ съпруг. Тод вече беше женен, живееше отделно и най-много да я посещаваше веднъж годишно.
Но изведнъж започна да идва по-често. Тя се радваше на вниманието. Един ден й каза:
– Бабо, на Наташа й трябва скъпа операция. Свършиха ми спестяванията. Ще ти бъда вечно благодарен, ако ми помогнеш да платим лечението ѝ.
Тод беше всичко, което имаше. За нея домът й не означаваше нищо в сравнение с нуждите му. Продаде къщата и се премести при Тод и Наташа. Но всичко, което той беше казал, бе лъжа. Наташа не се нуждаеше от лечение – те искаха пари за луксозна ваканция на Хаваите.
Три седмици по-късно се върнаха, преструвайки се, че идват от болница.
– Бабо! Умирам от глад. Печеш ли хляб? Мирише страхотно… Може ли да ядем? – извика Тод.
Глория се зарадва да ги види. Помагаше на Наташа с домакинството, за да си почива. Един ден, докато се грижеше за растенията, подслуша Наташа и приятелка й:
– Уф, ужасна е. Само чете книги и вестници, все едно ще промени света – каза Наташа.
– А знае ли за ваканцията ви на Хаваите? – попита приятелката.
– Не! Мисли, че сме били в болница. Излъгахме я. Планирам да се отърва от нея. Каня сестра ми за празниците и искам гостната свободна.
Глория беше шокирана. Не можеше да повярва, че Тод я е излъгал. Погали снимка на покойния си съпруг и се разплака.
Няколко дни по-късно Тод и Наташа й показаха брошура за дом за възрастни хора.
– Но защо ми го показваш? – попита тя.
– Бабо, планираме дете. Ще сменям работа. Ще ни е трудно тримата заедно. Намерих чудесен дом за възрастни. Ще се грижат добре за теб. Ще те посещавам често, обещавам – каза Тод.
Глория нямаше избор. Къщата й вече не беше нейна. Прие съдбата си и се премести в дома. Оттогава, вече пет години, Тод я посещаваше само веднъж годишно по празниците.
Сега, когато Софи отново я извести за посещението му, тя се усъмни. Не беше Коледа. Замисли се и въздъхна:
– О, защо не се сетих по-рано?
Преди седмици бе наследила част от имуществото на братовчед си Донован. Макар да имаше много наследници, Глория получи голям дял. Сумата беше достатъчна да си купи нов дом.
– Надявам се да не си дошъл заради това – каза си тя и тръгна към фоайето, където Тод я посрещна с прегръдка и широка усмивка.
– Бабо! Толкова ми липсваше! Как си? Виж новите ми очила! Харесват ли ти?
– Много са хубави, мило. А Наташа? Бременна ли е вече?
Тод замълча, после изрече нова молба:
– Опитахме, бабо, но има усложнения. Нужна е още една операция. Изхарчих всичко. Остана ми малко. Научих от братовчед ми за твоето наследство. Моля те, помогни ни. Само това може да осъществи мечтата ѝ.
Но Глория вече знаеше истината. Диагностицирана с рак, знаеше, че няма много време. Реши да му даде урок.
– Скъпи, аз също се нуждая от спешна операция. Ако не я направя, няма да оцелея. Кажи ми – операцията на Наташа по-важна ли е от моята?
– Бабо, не е въпрос на важност, но Наташа има бъдеще… моля те, помогни ни – отговори той.
Думите му я сразиха. Не това, че обича жена си, а че я пренебрегна напълно. Попита го да дойде на следващия ден – имала нужда от време за размисъл.
Тази нощ не можа да заспи. Спомняше си миналото. Как отне Тод от баща му Дрейк – комарджия и развратник. Но бе закъсняла – алчността вече бе вкоренена в душата му.
На сутринта Софи я събуди. Тод бе дошъл отново.
– Бабо, докторът ни даде срок до следващата седмица. Моля те…
Глория вече бе подготвила отговора си:
– Все още не съм получила наследството. Трябва да се продаде имотът, да се раздели. Това отнема време. Но мога да ти помогна – заложи къщата си. Когато получа парите, ще я откупиш. Какво ще кажеш?
Тод се зарадва и веднага се съгласи. Обеща да дойде след две седмици.
След това Глория помоли Софи да провери социалните им профили. Скоро видяха снимки – Тод и Наташа бяха на Малдивите. Очевидно с пари от ипотекирания дом.
Това беше последната капка. Състоянието й се влоши, лечението не помогна, и Глория почина две седмици по-късно.
Но преди това бе подготвила нещо последно – нещо, което щеше да научи Тод на урок, който никога няма да забрави.
