Когато двойката разбрала, че скоро ще имат дете, те се преместили в нов апартамент и осиновили куче от приют. Горкото животно било зле третирано от предишните си собственици, затова му трябвало дълго време, за да свикне с новия си дом.
Една нощ родителите чули как кучето лае силно в стаята на бебето. Когато влезли, видели как кучето драска по пода, гризе креватчето и ръмжи.
Бащата се уплашил ужасно и помислил, че кучето е полудяло — може би е наранило детето им? Но истината била още по-страшна. Когато разбрали защо кучето се държи така, били шокирани.
Когато семейство Робинсън разбрало, че очакват второто си дете, се преместили в къща на село и решили да вземат куче. В един от приютите срещнали питбула Бенсън — куче с тежко минало, което ги разчувствало до сълзи.
Отначало Бенсън бил подозрителен. Избягвал възрастните, но за всеобща изненада веднага проявил интерес към сина.
Момчето обикновено сядало до него и му четяло приказки на глас. След няколко дни Бенсън започнал да слага глава в скута му, а след седмица го следвал навсякъде. Постепенно започнал да се доверява на цялото семейство.
Когато се родила малката Ема, Бенсън станал неин верен пазител. Лежал под леглото ѝ, следял всяко движение и често душел малките ѝ пръстчета. Ако ръчичката се доближела, той нежно я облизвал.
Една нощ цялата къща се събудила от силен и упорит лай. Бенсън не само лаел — той вил, драскал по пода, ръмжал и гризял креватчето. Семейство Робинсън скочило от леглото в паника. Втурнали се в детската стая — и там ги очаквал шок: Ема не дишала.
Лекарите по-късно обяснили, че тя е получила дихателна пауза в съня — рядко, но животозастрашаващо състояние. Ако не била реакцията на Бенсън, всичко можело да завърши с трагедия. Благодарение на бързите му действия Ема получила помощ навреме.
От този ден нататък Бенсън не е просто куче — той е герой.
Госпожа Робинсън често казва: „Ние го спасихме — но той спаси дъщеря ни.“
