Една бактерия промени живота ѝ по време на ваканция. Месеци по-късно науката ѝ даде ново лице.
Жена на име Карме премина от радостта от семейно пътуване към борба с тежка инфекция, която сериозно засегна лицето ѝ. Ситуацията изглеждаше безнадеждна, докато една новаторска интервенция не ѝ предложи изход.
Години след първата в света операция по присаждане на лице, медицински екип в Барселона постигна безпрецедентен напредък. В центъра на тази история беше Карме – пациентка, която благодарение на щедростта на донор, преминал през еутаназия, започна да възвръща живота си.
Операцията не беше просто техническо постижение. Тя отново постави на преден план емоционалните и медицинските предизвикателства, съпътстващи този тип присаждания. Това, което преживя Карме, разкрива, че се реконструира много повече от едно лице.
**Инфекцията, диагнозата и неочакваната надежда**
През юли 2024 г. Карме беше на ваканция на Канарските острови с семейството си, когато ужилване от насекомо предизвика тежка бактериална инфекция. Ситуацията се влоши за няколко дни.
Инфекцията доведе до сепсис, застрашаващ живота ѝ, и сериозно увреди лицето ѝ, компрометирайки основни функции като дишане и хранене. Карме прекара седмици в интензивно отделение, докато състоянието ѝ ставаше все по-деликатно.
В резултат на това тя загуби част от носа си, имаше затруднения при хранене, не можеше да диша нормално, а лицето ѝ беше обезобразено. „Не можех да живея нормално. Докато не срещнах този човек, който никога не ми каза „не““, каза тя за доктор Жоан-Пере Барет, ръководител на Отделението по пластична и изгаряния хирургия в болница „Вал д’Еброн“.
**Уникална операция и безпрецедентен жест**
Екипът на „Вал д’Еброн“ вече беше постигнал няколко значими успеха в областта на присажданията на лице, включително първото цялостно присаждане в света през 2010 г. и първото с донор при контролирана асистолия през 2015 г. Този път процедурата беше още по-изключителна: първото присаждане на лице с тъкани от донор, който е получил еутаназия.
Донорът беше изрично пожелал лицето ѝ да бъде дарено, заедно с органи като бели дробове, черен дроб и бъбреци. Доктор Барет разказа, че е говорил с нея три седмици преди операцията: „Тя просто искаше да знае дали може да дари лицето си, дали е годно. Цялото време се усмихваше, като разбра, че е възможно. Това е върховният израз на любов, щедрост и смелост.“
Екипът използва 3D планиране с дигитални модели, създадени от томографии на двете лица. Бяха изработени ръководства за костни разрези, адаптирани към пропорциите на лицето на приемника, за да се гарантира прецизно съвпадение. В операцията, продължила 15 часа, участваха над сто специалисти от различни области.
Операцията беше частична, позволявайки на Карме да започне да говори, да се храни, да пие и да възвърне усещането в лицето си. „Благодарение на щедростта на донора живея нормален живот“, сподели тя пред медиите.
**Физическото и емоционалното възстановяване на Карме**
Карме, на 60 години, прекара един месец в болница – два месеца по-малко от първия пациент с присадено лице в същата болница. Сега продължава възстановяването си вкъщи, като приема лекарства срещу отхвърляне и изпълнява ежедневни упражнения.
В своето свидетелство тя отразява промяната, която е преживяла: „След присаждането всичко върви добре, все още се възстановявам, но знам, че ще бъда напълно добре. Сега животът ми започва да става малко по-добър.“
Тя добавя: „Сега е мой ред да свърша домашното. Гледам се в огледалото и всеки ден все повече приличам на себе си.“
Тя не е срещнала донора, както изисква законът, но благодарността ѝ остава постоянна: „Да се ангажираш интимно би означавало да изпиташ специална привързаност, което в дългосрочен план не би било добре.“
**Рискове, предистория и медицинска оценка**
Този тип операции все още се считат за експериментални. Извършени са едва 54 в света, шест в Испания, три от тях в „Вал д’Еброн“. Във всеки случай се анализират подробно профилът на пациента, здравословното му състояние, емоционалното му благополучие и социалната му подкрепа.
Присажданията на лице изискват имунопотискаща терапия за цял живот и носят рискове като хронично отхвърляне и психологически усложнения. Директорката на Националната организация по трансплантации, Беатрис Домингес Гил, предупреди, че „успехът зависи от фактори като селекцията на пациента, мултидисциплинарното сътрудничество, психиатричната оценка и постоперативното наблюдение“.
Барет посочва, че ключът е в емоционалната и медицинската подготовка на приемника: „Трябва да има значителна семейна и социална подкрепа, за да се извършат тези присаждания и да не се предизвика емоционален дискомфорт, защото процесът е много труден, особено първите месеци след операцията.“
В медицинската презентация болницата подчерта, че почти 90% от анкетираните пациенти биха оценили процедурата положително и биха повторили операцията за функционалната полза.
**Живот, възстановен чрез наука, техника и решимост**
Карме уверява, че би взела същото решение отново: „Убедена съм, че след една година от операцията ще бъда напълно добре“, каза тя с увереност. Въпреки трудностите през първите месеци, нейното свидетелство бележи нова глава в реконструктивната медицина.
Случаят, освен хирургическата си сложност, показва връзката между наука, етика и човечност. Две истории се срещнаха, за да създадат една възможност: да говориш, да се усмихваш и да излизаш навън. Карме обобщава така: „Той е моят ангел пазител, някой, който ми даде надежда, когато никой не ми я даваше“, каза тя за доктор Барет.
Сега Карме се наслаждава на живота си с ново лице, активно се занимава с семейството си и помага на други пациенти, вдъхновявайки ги да не се отказват пред трудностите. Преобразената ѝ усмивка е не само резултат от медицината, но и символ на човечността и щедростта, които могат да променят съдби.
