Наскоро навърших 60 и почувствах силна нужда от общуване. Отдавна се бях разделила със съпруга си, а синът ми замина да живее в друга държава.
— Намери си някого, поне за компания! — уговаряше ме приятелката ми.
— Къде да го намеря? Освен това мъжете на моята възраст са все изморени и неподдържани. Не търсят спътница, а домашна помощница!
— Ами ако се запознаеш с по-млад? Все пак изглеждаш прекрасно!
Така срещнах 45-годишен разведен мъж. Започнахме да се виждаме, той се премести у дома ми. И едва след време разбрах какво наистина иска от мен.
Ще разкажа моята трудна история.
Разведох се с първия си съпруг преди много години. Не работеше, пиеше, харчеше моите пари, взимаше вещите ми, но аз търпях всичко.
Един ден си казах, че ми е дошло до гуша. Събрах му багажа, изнесох го пред вратата и я затворих.
Какво облекчение изпитах! После имаше и други мъже, но не допусках никого близо до себе си.
Последните четири години бяха тежки. Синът ми замина за Канада, за да работи, и остана там завинаги. Радвах се за него, но не посмях да го последвам — беше прекалено късно да започна нов живот в чужда държава.
— Намери си поне приятел! — настояваше приятелката ми.
— Къде да ги търся? Моите връстници са все стари и мрачни. Не търсят приятелка, а гледачка!
— Опитай с някой по-млад, изглеждаш чудесно!
Започнах да се срещам с млад мъж, но той искаше нещо съвсем различно от мен.
Засмях се, но думите ѝ не ми излизаха от ума. И съдбата сякаш ме подтикна към нова стъпка.
Всяка сутрин виждах мъж в парка, който разхождаше кучето си. Беше висок, с лека прошареност, и винаги с приятна усмивка. Поглеждахме се, после си разменяхме по някоя дума и неусетно той стана част от живота ми.
Беше на 45, разведен, дъщеря му живееше отделно. В началото ми носеше цветя, после ме канеше на разходки. Чувствах се като преродена! Всички се учудваха, а аз усещах погледи, пълни с недоумение и завист.
Когато се премести при мен, отново почувствах, че съм нужна. Готвех му вечеря, с радост перях и гладех ризите му.
Но един ден каза:
— Можеш да разхождаш кучето ми. Добре е да си на чист въздух.
— Да отидем заедно.
— Не е добре да се появяваме заедно толкова често пред хората.
Думите му ме сразиха. Срамува се от мен? Или съм му просто удобна домакиня?
Вечерта реших да поговоря с него.
— Иване, домакинските задължения трябва да се поделят. Можеш сам да си переш дрехите.
Той ме изгледа учудено и се усмихна:
— Нали искаше млад мъж — значи трябва да му угаждаш. Иначе каква е стойността ти?
Мълчах само три секунди.
— Имаш 30 минути да си събереш багажа и да си тръгнеш.
— Не можеш да ми го причиниш! Дъщеря ми вече доведе приятеля си в апартамента ми!
— Е, живейте си всички заедно!
Затворих вратата. Не изпитах нито болка, нито съжаление. Само лека тъга. Защо на моята възраст не може да се намери истинска любов?
