В ранна възраст по-голямата сестра на Линда я изоставя в социален дом. Години по-късно, Линда трябва да се грижи за своите малки племенници, изправени пред същата съдба.
Линда и сестра ѝ Аманда често се караха, докато растяха. Когато Аманда замина за колеж, а Линда все още беше в гимназията, скандалите спряха за известно време. Но при всяко нейно завръщане, споровете се възобновяваха. „Искам само едно – вие двете да се подкрепяте, независимо какво се случва,“ казваше майка им Мередит.
Всичко се промени, когато Мередит се разболя тежко. Тъй като бащата не беше част от живота им, Мередит помоли Аманда за помощ.
„Ако нещата се влошат, моля те, не изоставяй Линда. Ще трябва да живее в социален дом, но след като завършиш, върни се за нея,“ умоляваше Мередит.
След време Мередит почина в съня си. Линда остана в местен приют, чакайки завършването на сестра си. Когато разбра, че Аманда е завършила, опита да се свърже с нея, но тя прекъсна разговора без дума.
С времето Линда осъзна, че сестра ѝ няма да се върне. Те повече не си проговориха.
След трудна година Линда беше осиновена от любящо семейство – Тим и Габи. Те ѝ дадоха дом и подкрепа. Присъстваха и на завършването ѝ от колежа. „Независимо какво стане, винаги сме само на един телефонен разговор разстояние,“ казваше Габи.
Линда стана успешен агент по недвижими имоти. Един ден получи обаждане от болница – била посочена като спешен контакт на Аманда. „Съжалявам, но сестра ви почина при раждане. Родила е две момчета и вие сте най-близък роднина,“ каза медицинската сестра.
Линда беше шокирана и гневна. Аманда никога не ѝ бе казала, че е бременна. Потърси съвет от Тим и Габи, които винаги ѝ бяха помагали.
„Знам, че е трудно, но бебетата не са виновни за нищо. Посети болницата, за да получиш отговори,“ посъветва я Тим.
В болницата ѝ дадоха прощално писмо от Аманда:
„Може би е късно, но осъзнах колко грешки съм допуснала. Знам, че прошката не е в мислите ти сега, но те моля – приеми децата ми. Само когато станах майка, разбрах как се е чувствала мама, когато ме умоляваше да не те изоставям. Моля те, прости ми.“
Линда се замисли – къде е бащата? На телефона на Аманда открила стотици обаждания и съобщения до мъж на име Дерек. Оказало се, че той е напуснал, щом научил за бременността.
Тази история напомни на Линда за тяхната майка, изоставена от съпруга си. Линда отново потърси утеха от Тим и Габи. „Когато гледам тези две момченца, се сещам как аз бях изоставена в социалния дом,“ каза тя. „Звучи сякаш вече знаеш какво трябва да направиш,“ отговори Тим.
Линда изпрати съобщение до бащата:
„Надявам се един ден да осъзнаеш грешката си, че изостави сестра ми и синовете си. Дано потърсиш прошка, преди да е късно.“
Тя стана настойник на племенниците си и ги нарече Тимъти и Габриел – в чест на осиновителите си. Най-важното за нея беше да ги научи винаги да се подкрепят.
„Без значение от споровете – винаги бъдете заедно, в добро и лошо,“ казваше им Линда. Тримата заживяха щастливо. Всеки месец носеха цветя на гробовете на майка им и баба им.
Линда прости на сестра си и съжаляваше, че не се бяха помирили приживе. Но намираше утеха в погледите на Тимъти и Габриел – същите очи като на Аманда.
