Сирота реши да посети своето приемно семейство десет години след заминаването си, за да им благодари за всичко, което са направили за него. Когато пристигна в техния овехтял дом, той попита какво се е случило и как всичко е стигнало до това състояние.
Чък огледа стаята с усмивка на лицето, наслаждавайки се на момента с приемното си семейство. Току-що беше навършил 18 години и беше готов да постъпи в колеж.
Гледаше как приемната му майка му пее „Честит рожден ден“, пляскайки с ръце, а баща му я беше прегърнал през раменете и ѝ пригласяше. После погледна към приемния си брат Иван, който изглеждаше ужасно отегчен, с глава, подпряна на масата, отказвайки да пее.
Чък много обичаше семейството си, защото те никога не го бяха третирали като чужд. Макар че отношенията му с Иван не бяха топли, той знаеше, че родителите го обичат – все пак харчеха собствените си пари, за да го отгледат.
— Много ще ми липсвате. Благодаря за празника — каза той, преди да духне свещичките на тортата.
— И ние ще ти липсваме, сине. Надявам се да ни навестиш, когато завършиш — каза му приемният му баща Чейс.
Чък духна свещичките и си пожела нещо. Те вечеряха заедно за последен път преди заминаването му за колежа.
— О, миличък — въздъхна майка му. — Все още помня деня, в който те взехме при нас. Не мога да повярвам, че вече си пораснал и тръгваш към колежа — каза тя, бършейки сълзи.
— Знам, мамо. Аз съм най-щастливият човек. Много съм ви благодарен, че ме приехте. Без вас нямаше да бъда нищо — каза Чък, хващайки ръката ѝ. — Благодаря за цялата любов и грижи, които ми дадохте.
В този момент Иван не издържа.
— О, пак ли започвате — извъртя очи той. — Може ли просто да ядем на тишина? От вашите сантименталности ми се повдига!
Вместо да се кара, Чък се усмихна.
— Знам, че ще се радваш, че ме няма, Иван, но въпреки това ще ми липсваш.
Тази нощ Чък не можеше да заспи от вълнение. Багажът му беше приготвен и на следващия ден беше готов да замине за университета.
— Време е, скъпи — извика го майка му сутринта.
Чък за последен път огледа стаята си, знаейки, че дълго няма да я види отново. Прегърна родителите си и излезе през вратата.
— Сега съм сам — каза той. — Дадохте ми всичко необходимо. Простете, ако съм бил товар за вас. Обещавам, че ще направя всичко, за да успея в живота. Ще се върна и ще ви се отплатя за всичко, което направихте за мен!
Чък сам реши да напусне приемното семейство, щом можа. Макар да обичаше родителите си, той отказа официално осиновяване, за да им спести разходи. За него беше по-важно да знае, че го обичат.
Чък учеше усърдно, изпълнявайки обещанието си. Записа се в юридически факултет и мечтаеше да стане добър адвокат.
След като взе адвокатския си изпит, започна работа в престижна кантора. От младши сътрудник постепенно се издигна до партньор. С времето изгуби връзка с приемните си родители. В началото си пишеха, но работата го поглъщаше все повече и общуването им постепенно спря.
Изминаха десет години от последната му среща с родителите. Един ден получи клиент в родния си град и реши да посети стария дом. Почувства, че е време да навести семейството си, и си взе почивен ден, за да прекара деня с тях. Но това, което видя, го потресе.
Тревата беше избуяла, а бялата боя по стените почти напълно изчезнала под бръшлян. Приближавайки се до вратата, той дори се усъмни дали още живее някой там.
Чък натисна звънеца, но той не работеше. Вече се канеше да си тръгне, мислейки, че къщата е изоставена, когато чу глас отвътре. Тогава реши да почука.
След няколко секунди вратата отвори приемният му баща.
— Чък? — възкликна той изненадано. — Ти ли си?
— Татко — Чък го прегърна силно. — Какво се е случило тук?! Добре ли сте? Къде са мама и Иван?
— Влизай, сине. Не мога да повярвам, че се върна. Колко мина? Десет години? — каза бащата, като го въведе вътре. — Скъпа, това е Чък! Чък се върна!
Когато майка му излезе от кухнята, на Чък му се сви сърцето. Изглеждаше отслабнала, сякаш отдавна не беше се хранила добре.
— Мамо! — извика той. — Какво е станало?
— Преди пет години Иван каза, че ще започне бизнес. Радвахме се — макар че не искаше да учи в колеж, мислехме, че е намерил призванието си. Но се оказа, че просто ни измами, за да вземе парите и да ги харчи за себе си — обясни бащата.
— Обеща, че ще дели печалбата, но това така и не стана. Заради него затънахме в дългове — добави майката, едва сдържайки сълзите си. — Вече не се надявахме да те видим отново, миличък. Толкова се радвам, че дойде — каза тя, прегръщайки Чък силно.
Чък беше потресен от това, което родителите му бяха преживели заради Иван. Заведе ги на вечеря в ресторант, а после обеща да се върне на следващия ден.
На следващия ден се върна и им каза, че вече няма за какво да се тревожат.
— Платих дълговете и всички глоби. Наех и работници да ремонтират къщата. А ето, вземете това — подаде им спестовна книжка.
— Чък! — майка му се разплака. — Не трябваше да го правиш. Това е прекалено! Не сме те отгледали, за да ни връщаш нещо.
— За мен и двамата сте мои синове — каза бащата. — Но сега виждам, че само ти наистина ни обичаш. А Иван просто ни изостави.
Чък поклати глава.
— Дължа ви много повече от пари — отговори той. — Дадохте ми дом, семейство. За мен парите не значат нищо. Семейството — това е важното! Обичам ви и ще се грижа за вас цял живот!
