Не защото беше обучен механик или дърводелец – просто беше човек, израснал с повече проблеми, отколкото пари, и научил, че решения има навсякъде.
Колата тракаше? Той се мушваше отдолу с фенерче в уста и тел в джоба.
Подметката на обувката се беше разлепила? Вадеше контактно лепило и я притискаше с няколко тухли.
Кухненско чекмедже беше тръгнало настрани? Намереше точния винт в една кутия с ръждиви части, пробиваше дупка с ръчна бормашина и казваше:
— Сега държи като скала.
Нямахме бормашина, нивелир, нито скъпи специални инструменти. Но имахме търпение, воля и въображение.
Спомням си, когато направи библиотека от стари дървени плоскости от някакъв строеж. Рафтовете не бяха напълно прави, но издържаха книгите ни – и мечтите ни.
Боядиса я с останала боя от гаража на съседа.
Дни наред миришеше на разтворител, но бяхме горди.
Не го наричахме „рециклиране“ или „устойчивост“ – наричахме го живот.
А животът беше пълен с удари на чук, дървени стърготини и смях.
Често седях с него в гаража.
Свирукаше си стари мелодии, понякога мърмореше, когато нещо не пасваше, но никога не се отказваше.
Държах фенерчето – понякога не там, където трябва – и той казваше:
— Недей да светиш все едно съм на сцена – винта, момче, светни по винта!
Научи ме да не се страхувам да опитвам. Че не всичко трябва да е перфектно.
Че крива лавица е по-добра от никаква.
Че ръцете знаят повече, отколкото си мислиш – стига да им дадеш да работят.
Нямахме каски, когато карахме колело, нямаше предупредителни етикети навсякъде. Когато паднеше веригата, си я слагахме сами – с почернели пръсти и мръсни колене.
Когато прозорецът се запотеше, рисувахме човечета и се смеехме.
Когато вратата скърцаше, татко слагаше малко олио и смазваше пантите.
Нямаше упътвания. Само интуиция и опит.
И въпреки това – всичко издържаше.
Лавицата.
Колата.
Обувките.
И връзката помежду ни.
Сега гледам днешния свят с всичките му приложения, електроинструменти и видеа с инструкции – и си мисля, да, удобно е.
Но нещо се загуби.
Защото ние не просто строяхме неща.
Строяхме търпение.
Строяхме самочувствие.
Строяхме време заедно.
И това все още държи.
