Мислех, че важната ми командировка в Лос Анджелис ще бъде просто още един обикновен ден, докато странна молба от пилота не ме накара да се замисля за всичко, което знаех за своето минало. Истината, която той разкри, промени бъдещето ми по начин, който никога не съм си представяла.
Полетът ми до Лос Анджелис трябваше да е спокоен, но случилото се по време на двата часа във въздуха промени живота ми завинаги. Но преди да ви разкажа за това, нека обясня защо беше толкова важно да отида в Лос Анджелис в този ден.
Работя като архитект в известна строителна компания и това е работата на мечтите ми. Повярвайте ми, не беше просто късмет, че стигнах дотук. Това е резултат от упоритата ми работа и безсънните нощи в университета, когато усъвършенствах уменията си и учех нови концепции.
Наскоро началникът ми ми възложи възможността да представя голям проект пред някои от най-големите ни инвеститори в Лос Анджелис.
Това беше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно, защото можеше да ми донесе дългоочаквано повишение, и с радост приех предложението.
Честно казано, изпитвах огромна благодарност, защото това беше и шанс да направя майка ми, Мелиса, горда. Тя е най-добрата ми приятелка, главно защото ме е отгледала сама. Винаги ми е казвала, че баща ми е починал преди да се родя, но никога не ми е пречила да следвам мечтите си. Винаги е била до мен, за да ме подкрепя, и я обичам за това.
Когато ѝ разказах за срещата в Лос Анджелис, тя ме прегърна и каза: „Давай, скъпа! Ще се моля за теб.“
Времето на летището мина бързо и скоро вече удобно седях на мястото си в самолета, готова за излитане. Стюардесите бяха много любезни и имах късмет – до мен нямаше никого!
Докато самолетът набираше височина, не можех да сдържа вълнението си. Бях добре подготвена за презентацията и се надявах, че инвеститорите ще я оценят.
След няколко минути една от стюардесите, добронамерено момиче на име Бетани, се приближи с поднос с напитки.
„Мога ли да ви предложа нещо?“ – попита тя с усмивка.
„Само портокалов сок, моля“, отговорих аз и протегнах ръка да взема чашата. Докато го правех, Бетани забеляза родилното петно на китката ми.
„Извинете, мога ли да видя паспорта ви?“ – попита тя изведнъж.
Това беше странно, помислих си.
Объркана, но без желание да се карам, ѝ подадох паспорта. Тя го разгледа внимателно, след което ми го върна с кимване.
„Просто стандартна проверка. Благодаря!“
Звучи нормално.
След малко Бетани отново се появи до мястото ми.
„Извинете, ще бързате ли след кацането?“ – попита тя.
„Да, имам прекачване и вече закъснявам“, обясних, несъзнателно скръствайки ръце.
„Е, пилотът иска да поговори с вас след кацането“, каза тя.
„Пилотът?“ – попитах аз. „Защо? Не може ли сега?“
„За съжаление – не“, отговори тя сериозно. „Иска да говори с вас лично. Знам, че бързате, но повярвайте ми, ще искате да го чуете. Ще съжалявате, ако не го направите.“
Стоях там напълно объркана.
Какво, по дяволите, може да иска да ми каже пилотът? И защо трябва да се чака до кацането? Срещата ми беше в опасност, не исках да рискувам да изпусна прекачването. Но настойчивостта на Бетани ме накара да почувствам, че е нещо важно.
Когато самолетът кацна и останалите пътници започнаха да напускат, събрах смелост и спокойно зачаках пилота.
След като кабината се изпразни, влезе висок мъж със сива коса, очите му веднага се срещнаха с моите.
В този момент буквално изпуснах чантата и якето си. Устата ми се отвори от изненада – бях сигурна, че вече съм виждала този човек.
Разпознах го мигновено от стари снимки, които майка ми ми беше показвала. Това беше Стив, нейният приятел от детството.
Но мъжът не изглеждаше радостен да ме види.
Всъщност сълзи се стичаха по лицето му, когато ме прегърна силно. Стоях там объркана, докато той ридаеше на рамото ми.
„Какво се случва?“ – попитах с треперещ глас. „Какво има?“
Той се отдръпна, гледайки ме с насълзени очи. После внимателно хвана ръката ми и показа родилното петно на своята китка. То беше същото като моето.
„Кортни“ – прошепна той, – „аз съм баща ти.“
„Моля? Какво?“ – погледнах го с широко отворени очи. „Баща ми? Но мама каза…“
Защо мама ми е лъгала? – мислех си. Защо никога не ми каза, че Стив е баща ми?
„Не знам какво ти е казала Мелиса, Кортни, но ето я истината“ – продължи Стив. „Изчезна от живота ми, когато се готвех да постъпя в авиационното училище.
„Дори не ми каза, че е бременна… разбрах от приятел, но това беше много години след раждането ти.“
В онзи момент исках само да говоря с майка ми. Исках да знам защо е напуснала Стив. Исках да разбера защо е крила всичко от мен.
Веднага извадих телефона си и ѝ се обадих.
„Мамо, защо никога не си ми казала за Стив?“ – попитах веднага щом тя отговори. Включих високоговорителя, за да може и Стив да чуе. „Защо си го крила от мен?“
„Стив? За какво говориш, скъпа?“ – опита се да избегне истината тя.
„Мамо, моля те, престани!“ – извъртях очи. „Току-що срещнах Стив в самолета. Той е тук с мен. Моля те, кажи ми всичко. Имам нужда от отговори. И той също.“
След няколко секунди мълчание майка ми най-накрая заговори. Гласът ѝ бе пълен с емоции, когато започна да обяснява.
„О, Кортни, прости ми, чувствам се толкова виновна“, заплака тя. „Когато бяхме млади, Стив искаше да учи за пилот. Но след това забременях с теб… и… знаех, че ако разбере, ще се откаже от мечтата си заради нас…“
„Не можех да му го причиня“ – продължи тя след пауза. „Затова си тръгнах, без да му кажа. Мислех, че така е правилно, но сега осъзнавам колко много сме пострадали всички.“
Лицето на Стив се сви, докато слушаше.
„Мелиса“ – прошепна той, – „аз… толкова те обичах. Бих направил всичко за теб и детето ни… Защо не ми се довери?“
„Стив? О, Боже…“ – въздъхна мама. „Мислех, че те предпазвам. Страхувах се. Прости ми, Стив. Прости ми…“
Главата ми се въртеше. Всички тези години майка ми беше лъгала за съдбата на баща ми, а сега този непознат човек изливаше душата си пред мен. Не можех да го осмисля.
„Мамо, това… това е прекалено“ – промълвих. „Вече съм закъсняла за важната среща с инвеститорите… не знам как ще стигна до Лос Анджелис.“
Очите на Стив се разшириха, когато споменах за инвеститорите.
„Пътуваш за Лос Анджелис? За каква среща?“
Разказах му всичко набързо. Обясних, че трябва да представя важен проект, за да получа повишение в работата.
Видях как изражението му се промени, когато чу за компанията и инвеститорите.
„Тогава не можем да ти позволим да пропуснеш тази среща“ – заяви той. „Познавам тези инвеститори, Кортни.“
„Какво? Как?“ – попитах.
„Преди години бях пилот на частния им самолет и се отнасяха много добре с мен“ – обясни Стив, изваждайки телефона си. „Позволи ми да направя няколко обаждания, ще уредя среща още днес.“
Както обеща, веднага се захвана. След час вече бях в луксозна конферентна зала. Не можех да повярвам.
Най-хубавото беше, че срещата мина по-добре, отколкото очаквах. Инвеститорите бяха впечатлени и се съгласиха да финансират проекта ми. Освен това получих обаждане от шефа ми – предложи ми повишението, за което мечтаех. Бях на седмото небе!
Когато излязох от залата, видях Стив, който ме чакаше с отворени обятия.
„Ти го направи!“ – извика той, прегръщайки ме. „Гордея се с теб, Кортни.“
Усетих буца в гърлото си, когато му отвърнах с прегръдка.
Този човек, когото никога не съм познавала, сега стана важна част от живота ми, и това някак си се усещаше правилно. Всички онези години, в които усещах, че нещо липсва, ме доведоха до този момент, и не можех да не се запитам какво ли още ме очаква.
На следващата седмица Стив дойде у дома, за да се срещне с мама.
Това беше емоционална среща, пълна със сълзи, смях и усещане за завършеност, което всички толкова дълго търсехме. Тогава разбрах какво означава да имаш истинско семейство.
Когато легнах в леглото онази вечер, не можех да спра да мисля за невероятния обрат на събитията. Кой би повярвал, че обикновен полет до Лос Анджелис ще ме отведе до откриването на отдавна изгубения ми баща? Това беше сюжет като от филм. Но ето ме тук – живея го.
И въпреки че всичко беше объркващо, не можех да не усещам благодарност и вълнение за това, което ми предстои.
