– Къде е Анна? – попитах лекаря, а той ме погледна със съчувствие.
Съпругата ми ми подари три прекрасни деца, въпреки че бременността беше тежка и те се родиха преждевременно.
Купих цветя и отидох в болницата, но лекарят ми каза, че Анна вече я няма.
Останах сам с децата, отгледах ги и се грижех за тях сам.
На моя четиридесети рожден ден, когато децата вече ходеха на училище, решихме да направим малко празненство.
Пяхме, танцувахме, но изведнъж някой почука на вратата.
Отворих – и там стоеше Анна със сълзи в очите…
Артем се влюби в Анна още по време на следването си, а романът им беше като приказка. Ожениха се и скоро Анна очакваше тризнаци.
Бременността беше трудна и децата се родиха преждевременно – две момичета и едно момче.
Но щастието им се превърна в горчивина: след раждането Анна напусна семейството и остави Артем сам с новородените.
Артем не се предаде. Пое цялата отговорност по отглеждането им, а с подкрепата на майка си и сестра си успя да им даде всичко необходимо.
Децата пораснаха, тръгнаха на училище, а Артем така и не се ожени отново – посвети се изцяло на тях.
Но един ден Анна се появи отново.
След всички тези години тя стоеше на прага на дома му, променена и разкаяла се, молеше за прошка и за втори шанс.
Тя обясни, че тогава е била млада и не е разбирала какво прави. Била е в трудна житейска ситуация и нямала дори пари за храна.
Но за Артем нейните думи дойдоха твърде късно.
Отвърна ѝ, че изборът ѝ е направен отдавна.
Децата, които станаха свидетели на срещата, гледаха майка си с объркване и съжаление.
След това Анна повече не се появи в живота им.
Години по-късно, когато децата вече бяха възрастни, едно от момичетата – Ева – реши да потърси майка си. Намери я в малко село, самотна и болна.
Въпреки болката от миналото, Ева ѝ подаде ръка.
И така, макар и с късно покаяние, Анна прекара последните си години, обградена от децата, които някога беше напуснала.
Прошката не изтри миналото, но донесе мир.
