Когато майката на Шарлот умира, сестра ѝ Барбара не губи време и веднага се опитва да я изключи от наследството. Въоръжена с един стар документ, Барбара самодоволно хвърля прът в колелата. Но когато истината излиза наяве, именно тя се оказва предадената – и когато осъзнава грешката си, вече е твърде късно.
Винаги съм вярвала, че семейството е нещо неразрушимо.
Че кръвта е кръв и че независимо от всичко, винаги ще сме един до друг. Нали така работи семейството?
Но след смъртта на майка ни, Барбара се появи с усмивка и ме накара да се съмнявам във всичко, което знаех.
И когато истината най-накрая излезе наяве?
Барбара беше тази, която молеше за прошка.
Златното дете
Майка ми отгледа две дъщери – мен, Шарлот, и по-голямата ми сестра, Барбара. Тя винаги беше любимката. Ако поискаше печено пиле – веднага се готвеше. Ако ѝ трябваше химическо чистене – майка ми скачаше в колата и го взимаше. Барбара беше красива, ослепително красива, и никога не оставаше незабелязана.
Аз, от друга страна, бях различната – с тъмна коса и тъмни очи, несходна с тях. Но никога не съм се съмнявала в майка си.
Когато се разболя, аз бях тази, която се отказа от живота си, за да се грижи за нея. Барбара? Тя беше заета с актьорската си кариера.
“Не мога да се грижа за мама, Шарлот. Имам прослушвания, продуценти, трябва да бъда на събития… Разбираш, нали, Лоти?”
Разбирах. Винаги разбирах.
Борбата за наследството
Когато майка ни почина, Барбара се върна – но не за да скърби, а заради парите.
На срещата с адвоката тя извади пожълтяло писмо.
“Преди да прочетете завещанието, имам нещо интересно.”
Разгърнах документа и стомахът ми се сви.
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ.
Барбара се усмихна злорадо.
“Е, ето защо винаги си изглеждала различна. Не си дори истинска част от семейството!”
Ръцете ми затрепериха.
“Ти… лъжеш.”
“Всичко е тук, Шарлот. Ти не си дъщеря на мама. Крайно време беше да го разбереш.”
Истинският обрат
Докато Барбара триумфираше, аз забелязах нещо важно – името в документа беше заличено. Това ме усъмни.
Затова поисках ДНК тест.
Барбара се изсмя.
“Защо, Лоти? И без това знаеш какво ще покаже – че не си част от семейството.”
Но резултатът?
О, Боже!
Барбара не беше биологична дъщеря на майка ни.
Тя беше осиновената.
Истината излиза наяве
Отидох при леля Хелън – сестрата на майка ни. След като ѝ показах резултатите, тя най-накрая проговори.
“Майка ти не искаше никога да знаете, Лоти… защото знаеше колко ще ви заболи.”
“Какво да знаем?”
“Барбара не беше нейна биологична дъщеря.”
Зяпнах.
“Но… тя имаше документ за осиновяване?”
“Майка ти я намери на гарата, когато беше на две години. Изоставена. Затова я осинови официално.”
Очите ми се наляха със сълзи.
Барбара беше тази, която не принадлежеше.
Разплата
Когато ѝ казах истината, тя първо се изсмя.
“Лъжеш! Фалшифицирала си теста!”
Но когато ѝ показах доказателствата?
Лицето ѝ пребледня.
“Не… това не може да е истина…”
Но беше.
Майка ни я бе обичала с цялото си сърце, без значение от кръвта. А Барбара как ѝ се отплати? Като се опита да ме изтрие от живота ѝ.
Наследството
Адвокатът потвърди завещанието – майка ни беше разделила всичко поравно.
Барбара побесня.
“Аз не искам да деля! Не искам нищо общо с Шарлот!”
“Барбара, ако настояваш за това ‘биологично’ право, Шарлот може да вземе всичко,” предупреди адвокатът.
Тя не се отказа. Реши да се бори в съда.
Но загуби.
Съдът отсъди в моя полза. Барбара загуби всичко.
Опита се да ме унищожи, но в крайна сметка сама се унищожи.
И знаете ли какво?
Заслужаваше всяка частица от това.
