След раждането на близнаците съпругът ми стана студен, не се доближаваше до децата и не ми обръщаше внимание. Един ден случайно чух разговора му с майка му.
— Не ме интересуват — каза той безразлично. — Тя сама искаше деца, нека си живее с тях.
Тези думи разбиха сърцето ми, но останах заради децата, докато не разбрах, че има любовница.
Остави мен и двамата ни сина заради някаква Лида. Но тогава той дори не подозираше каква изненада му е подготвила съдбата.
След раждането на близнаците съпругът ми не ни обръщаше внимание. Един ден случайно чух разговора му с майка му.
— Роме, имаме близнаци! — разнесе се развълнуваният глас на Таня по телефона. — Толкова са мънички, само по 2,5 килограма, но са здрави! Представяш ли си? Всичко е наред!
— На прегледа казаха, че са двама… — измърмори Роман, без капка изненада. — Момчета ли са?
— Да, две момченца! Толкова са сладки! — Таня не можа да сдържи сълзите си от щастие. Най-накрая държеше децата си в ръце.
— Ром, ела да видиш синовете си — помоли тя тихо.
— Ще видим… — промърмори той и затвори.
След изписването Таня се върна в дома на родителите му. Близнаците, Кирил и Ефим, изискваха много грижи. Свекърва ѝ помагаше, но мъжът ѝ… Той стоеше настрана.
Една вечер Таня случайно чу как Роман говори с майка си.
— Не ме интересуват — каза той равнодушно. — Таня сама искаше деца, нека си живее с тях.
Тогава тя събра багажа си.
— Остани — каза неочаквано Роман. — Аз ще си тръгна.
Той замина при любовницата си Лида. Но скоро осъзна, че е направил грешка.
Лида не се грижеше за него, харчеше парите му и искаше още. А Роман все по-често си спомняше Таня.
След дълго време отново прекрачи прага на родния дом. Когато видя Таня — различна, по-уверена и красива — нещо в него трепна.
— Променила си се — каза тихо.
— Благодаря — отвърна тя, гледайки го право в очите.
След раждането на близнаците съпругът ми не ни обръщаше внимание. Един ден случайно чух разговора му с майка му.
Роман започна да идва все по-често. Всяка седмица прекарваше време с децата. Лида беше ядосана, но той вече не се интересуваше.
— Може би е време да се разведем? — предложи Таня.
— Да не бързаме… — отвърна той неочаквано.
Тази вечер не се върна при Лида.
А скоро прибра багажа си и се върна у дома.
— Знаех, че ще се върнеш — прошепна Таня, притискайки се към него.
— Няма да си тръгна повече — каза Роман.
Таня стисна ръката му и разбра: любовта все пак беше победила.
