Мъж се завръща в родния си град след 15 години, за да види майка си, но намира къщата ѝ в руини, а никой не знае дали е жива.
Джейсън Уорнър беше решен да стане успешен и богат човек, но осъзнаваше, че в Обърлин, Охайо, с население от едва 4000 души, няма шанс за това. Затова, щом завърши училище, той си събра багажа и замина.
Бащата на Джейсън починал, когато той бил малък, и го отгледала майка му, Роуз. Той нямаше братя и сестри, за които да се грижи, а Роуз, както смяташе, щяла да се справи и без него. Освен това той имаше свой живот.
Всичко се разви точно както Джейсън беше планирал. Завърши юридическия факултет с отличие и започна работа в престижна кантора. Още през първата седмица се запозна с дъщерята на шефа си, и бъдещето му изглеждаше осигурено.
Мери Бет Хароу се влюби в младия юрист, а това, което Мери Бет искаше, винаги го получаваше. Джейсън беше доволен. Мери Бет беше хубава, богата, а баща ѝ напредваше кариерата му.
Всичко беше идеално, а после стана още по-добре, когато Джейсън и Мери Бет се ожениха и им се родиха близнаци — момче и момиче. Джейсън никога не е мислел, че ще бъде добър баща, но обикна децата си безумно.
Не можеше да си представи живота без Рита и Рой. Всяка свободна минута прекарваше със семейството си. Но ако Рита и Рой бяха щастливи да виждат баща си у дома, Мери Бет скоро започна да се отегчава.
Тя разбра, че новият, грижовен Джейсън не я интересува, и скоро подаде молба за развод и получи пълно попечителство над децата. Джейсън беше съкрушен. Бореше се за децата си до последно, но тъст му беше влиятелен човек и той загуби.
Лежейки в хотелската си стая, се чувстваше разбит и празен. И изведнъж си помисли: „Дали майка ми се е чувствала така, когато си тръгнах? Дали ѝ причиних същото?“
Тогава осъзна, че са минали 15 години от заминаването му и през това време не се беше свързал с майка си нито веднъж.
На следващата сутрин Джейсън отлетя за Кливланд, нае кола и потегли към Обърлин. Беше развълнуван, докато минаваше по познатите улици. Не можеше да се нарадва, че ще види Роуз и искаше да ѝ разкаже за внуците.
Но когато спря пред родната си къща, изпита истински шок. Там, където някога стоеше уютният дом, имаше само руини. Покривът беше отнесен, а вещите – разпилени.
Джейсън хукна към съседната къща и позвъни.
— Моля ви, — изрече задъхано. — Къде е Роуз Уорнър?
— Роуз? — повтори мъжът. — Къщата ѝ беше разрушена от торнадо преди две години… Не знам какво е станало с нея.
Джейсън почука на всички врати в района, но никой не знаеше какво се е случило с Роуз. Отчаян, отиде в полицейското управление и поиска да говори със шерифа.
Семейството е това, което остава, когато всичко друго изчезне.
За негова изненада, шерифът се оказа неговият съученик Хари Тарбел.
— Хари! — извика Джейсън. — Надявам се, че ще ми помогнеш. В отчаяние съм! Отидох до къщата на майка ми, но тя е разрушена. Никой не знае дали е жива!
— Ей, Джейсън, — Хари му стисна ръката. — Колко години минаха? Петнайсет?
— Да, някъде толкова… — Джейсън беше нетърпелив. — За майка ми…
— Нека проверя… — Хари седна на компютъра и започна да търси в базата. — Не е в града. Някои от хората, загубили домовете си, бяха преместени в Пенсилвания. Може би майка ти е сред тях.
Джейсън почувства надежда.
— Благодаря ти, Хари! — възкликна той.
Същия ден се свърза с фондация, която помагаше на преселени хора.
Макар че името на Роуз не фигурираше в списъците им, му дадоха контактите на три дома за възрастни, където можело да бъде настанена. Следващата седмица Джейсън прекара в търсене, но така и не намери майка си.
Но не възнамеряваше да се предаде. Реши да се върне в града и да започне отначало. Първо отиде в участъка, но Хари не беше там.
Диспечерът му каза, че Хари е у дома си. Джейсън си спомни адреса и тръгна натам.
Щом пристигна, се канеше да почука, но изведнъж чу глас, който би познал от хиляда. Това беше Роуз!
Джейсън затропа по вратата.
— Отвори! — извика той. — Излъга ме, майка ми е у теб!
Хари отвори, а зад него Джейсън видя майка си. Тя изглеждаше по-стара и по-слаба, отколкото я помнеше.
— Мамо! — извика той, блъсна Хари и я прегърна.
Роуз плачеше и шепнеше името му. После Джейсън се обърна към Хари.
— Излъга ме! — каза гневно. — Изпрати ме в безсмислено търсене, а майка ми през цялото време беше при теб!
Хари наведе глава.
— Мислех, че няма да я търсиш дълго. Петнайсет години дори не си се сещал за нея…
— Направих грешка, Хари, — призна Джейсън.
— Знаеш ли, Джейсън, — каза Хари с горчивина, — аз загубих майка си, когато бях дете. А ти сам се отказа от своята, защото не разбираше какво съкровище е семейството.
— Сега го разбрах, Хари. Кълна се, научих си урока.
— Джейсън, — каза Роуз тихо, — последните 15 години Хари се грижеше за мен като роден син. А преди две години ме приюти. Той е също толкова мой син, колкото и ти, и няма да го напусна.
Джейсън заплака.
— Мамо, прости ми, че осъзнах грешката си чак когато загубих собствените си деца. Имам нужда от семейство, мамо. Имам нужда от теб!
Хари пристъпи напред и сложи ръка на рамото на Джейсън.
— Имаш семейство. Имаш майка. И ако ми позволиш, мога да бъда не само приятел, но и брат.
Джейсън се върна в Бостън, за да бъде по-близо до децата си, но всеки месец пътуваше до Охайо — при майка си и брат си.
