Животът на Ненси се преобръща наопаки на погребението на съпруга ѝ, когато среща възрастна жена, държаща бебе в ръце. Жената твърди, че бебето е дете на покойния ѝ съпруг. Лъже ли? Или Ненси я очакват още по-шокиращи разкрития?
Ненси наблюдаваше последните моменти от церемонията. Не можеше да повярва, че Патрик го няма. Той загина при автомобилна катастрофа. Мина седмица, но тя все още усещаше присъствието му. Как можеше да умре?
С тежко сърце тя се отправи към изхода на гробището, казвайки си, че трябва да започне да подрежда живота си.
Изведнъж пътят ѝ беше пресечен от възрастна жена с бебе в ръце.
— Вие ли сте Ненси? — попита жената, докато бебето плачеше.
Ненси не я познаваше. Коя беше тя?
— Да, аз съм. Коя сте вие? — отговори тя.
Сърцето на Ненси не беше готово, когато жената, на име Аманда, каза, че бебето е дете на Патрик.
— Само вие можете да се грижите за това дете — каза Аманда. — Майката не може да го направи.
Студен тръпка премина по гърба на Ненси. Тя погледна бебето и се отдръпна.
— Не, това е невъзможно! Патрик беше любящ съпруг. Той никога не би направил такова нещо!
Ненси се обърна и си тръгна. Никога не се съмняваше в Патрик.
— Внимавай! — извика някой.
Ненси се блъсна в стария приятел на Патрик, Майк. Тя беше потънала в мислите си и не забеляза накъде върви.
Майк завърза разговор, изказвайки съболезнования. Ненси не искаше да говори с никого, но трябваше да бъде учтива. Завърши разговора възможно най-бързо и тръгна към колата си.
Мислите за бебето се върнаха, но тя ги отблъсна. Когато отвори вратата на колата, беше в шок — същото бебе лежеше на задната седалка и плачеше.
Ненси огледа наоколо. Аманда не се виждаше никъде. „Как това бебе се озова тук?“ — помисли си тя.
Студено беше, затова свали якето си и го уви около детето.
Тогава забеляза бенка на шията на бебето. „Не може да бъде“, прошепна тя.
Бенката беше същата като на Патрик. Ненси не искаше да подозира покойния си съпруг в изневяра, но сега искаше истината. Трябваше да разбере дали Патрик ѝ е изневерявал.
Ненси се прибра у дома с бебето, взела коса от четката на Патрик и отиде в болницата.
— Здравейте, бих искала да направя тест за бащинство — каза тя на администратора.
— Добре, обикновено резултатите са готови след няколко дни — отговори жената.
— Може ли по-бързо? — попита Ненси. — Ще платя допълнително.
— Имаме експресна услуга. Ще проверя какво мога да направя, но ще е по-скъпо.
— Съгласна съм — каза Ненси. Предаде пробите и плати.
Докато чакаше резултатите в коридора, бебето започна да плаче. Ненси помириса дрехите — памперсът не беше пълен. Предположи, че детето е гладно. За да не губи време, отиде до супермаркет, купи бебешка храна, шишета и няколко памперса.
Върна се, седна и нахрани бебето. След дълго чакане медсестра дойде с резултатите.
Тя ѝ подаде плик и излезе.
„Истината е тук, ще трябва да я приема, харесва ми или не“, помисли си Ненси, докато отваряше.
Главата ѝ замая, когато прочете: „Вероятност за бащинство — 99 %“.
Ненси гледаше спящото бебе и сдържаше сълзите си. Патрик ѝ е изневерявал и я е държал в неведение.
Тя реши, че няма да живее с доказателствата за изневярата му. Ще намери майката и ще ѝ върне детето.
Върна се у дома и започна да претърсва вещите на Патрик, но не откри нищо, което да сочи към любовница. Посети и офиса му — претърси шкафове и папки, но без резултат.
Ненси въздъхна. Мъничето спеше в хола. Взе бебефон и отиде към колата на Патрик. Проверяваше под седалките, в жабката и навсякъде, но пак нищо.
Тогава погледът ѝ се спря на GPS-а. Изведнъж осъзна нещо — Патрик бе лош с ориентирането и винаги използваше навигатор. Ако е посещавал любовницата си, адресът щеше да е там.
Прегледа последните дестинации. Повечето бяха познати места — ресторанти, строителен магазин, офис. Но едно място се повтаряше често и ѝ беше непознато.
„Това е то“, помисли си и пое натам с бебето.
Пред нея се появи скромна къща. Вдигна детето, почука на вратата.
— Здравейте? Има ли някой?
След десетото почукване никой не отвори. Тя огледа наоколо и реши да поговори със съседите. Звънна на вратата на съседната къща.
Дверта скърцна и очите на Ненси се разшириха — Аманда беше там.
— Вие? — попита Ненси.
— Как… как ме намерихте? — запъна се Аманда.
— Търсих… съпруга ми… другата жена. Исках да върна детето ѝ.
Странна тъга премина по лицето на Аманда.
— Жената, която живееше тук, почина преди няколко дни. Получи инфаркт, когато разбра за вашата катастрофа. Ема вече я няма.
— Изчакайте… казахте Ема? — изуми се Ненси.
— Да — кимна Аманда. — Познавахте ли я?
— Фамилията ѝ беше Уорън?
Когато Аманда кимна, Ненси сви глава от срам.
— Мога ли да вляза? — попита тя. — Имам нещо, което искам да ви разкажа. Чувствам, че трябва да говоря.
Аманда отвори вратата и Ненси влезе. Седнаха в хола.
— Ема беше съученичка — започна Ненси. — Беше ми приятелка, но я нараних. А Патрик…
Преди 20 години…
Ненси и Патрик стояха в училищния коридор. Тя беше до шкафчето си, когато той се приближи.
— Здрасти, Ненси — каза тихо, тя го погледна.
— Трябва да ти кажа нещо — добави той нервно.
— Да? — усмихна се тя.
— Влюбен съм в друга — призна Патрик. — Знам, че беше добра, но прости ми.
Ненси беше шокирана.
— Кажи, че е шега! — извика. — Не може да е истина!
Но Патрик беше сериозен. Обичаше Ема, а тя го обичаше.
Ненси беше толкова натъжена, че се прибра плачейки.
— Скъпа, какво се случи? — майка ѝ веднага разбра.
Ненси разказа за раздялата.
— Искам да ги разделя! — крещеше тя. — Няма да им позволя да са заедно!
— Мъстта не е решение — посъветва я майка ѝ. — Забрави го.
Но Ненси бе изпълнена с желание за отмъщение.
Дни наред тя правеше всичко, за да ги раздели — разпространяваше слухове, уредби „случайни“ срещи, дори анонимни бележки, опитвайки се да предизвика ревност.
Нищо не помогна. Ема изглеждаше щастлива с Патрик, а Ненси остана сама.
Ненси не се предаваше. Един ден реши да разруши връзката им с голяма лъжа.
— Здрасти, Ненси, как си? — дойде тя при Патрик. Отвори му майка му.
— Добре съм, г-жо Уайт. Патрик вкъщи ли е?
— Да, сега ще го повикам.
Патрик беше изумен.
— Ненси? Какво има?
— Знам, че ще е шок, но… бременна съм! — каза тя.
Патрик беше изплашен.
— Сигурна ли си?
Когато тя кимна, той я покани в дома си. Тя му каза, че още не е казала на родителите си, защото се страхува от реакцията на баща си и евентуален аборт. Помоли го да пази тайната. Той лесно повярва.
Патрик беше отговорен човек. Взе я за ръце.
— Аз съм бащата и ще поема отговорност. Ще остане между нас.
Настояще време…
— Използвах го. Излъгах го. Не бях бременна — каза Ненси на Аманда. — Бях наранена и не можех да приема, че го загубих заради Ема. Затова му казах лъжа, която промени всичко. Той беше готов да остави Ема и да стане баща.
— Лъжата разрушава всичко — поклати глава Аманда. — А той разбра ли истината?
— Не — призна Ненси. — Продължих с лъжата, с неразположенията сутрин, с цялата история. Но след няколко месеца спрях. Казах му, че тестът е грешен, че докторът се е объркал. Междувременно Ема замина. Той и аз останахме заедно. Или поне се преструвахме.
Тогава Ненси осъзна, че Патрик се е върнал при Ема.
— Време е да поправя грешките си — каза тя и стана.
Когато тръгваше да напуска дома на Аманда с бебето, тя я спря.
— Какво ще правиш с детето?
Ненси се обърна и се усмихна.
— Ще го отгледам като свое. Може би така ще намеря прошка от Патрик и Ема.
Ненси изпълни обещанието си. Отгледа малката Катрин с любов. Когато тя навърши 16, Ненси ѝ разказа цялата история. Очакваше омраза.
Но Катрин се усмихна.
— Нищо не променя това как те обичам, мама. Ти си ме възпитала, била си до мен при всяка болка и радост. Ти си моята майка във всичко важно.
Ненси тихо заплака и прегърна дъщеря си. Думите на Катрин облекчиха сърцето ѝ и ѝ дадоха надежда, че и Ема, и Патрик са ѝ простили.
