Мъж избухнал срещу съпругата си на Свети Валентин, обвинявайки я, че е лоша домакиня, и хвърлил подаръка й в ярост. Но съжали за решението си, когато по-късно същия ден на вратата им се появил непознат.
Кора прекарала сутринта в балон от щастие, изненадвайки се колко весела е. Седяла в хола, отбелязвайки задачите в списъка си за вечерта, зачервена и чудеща се колко ще се зарадва Ерик, когато види изненадата за Свети Валентин, която тя организирала за него.
Кора срещнала Ерик на бизнес конференция в Тексас. Тъй като и двамата били сираци, отглеждани в приемни семейства, те мечтаели да имат голямо и щастливо семейство някога.
Щастливо това не отнело много време, тъй като те се оженили скоро след няколко срещи и две години по-късно се родили триплети.
Въпреки това, нещата започнали да стават малко напрегнати, когато Кора трябвало да се грижи за децата, а Ерик станал основният източник на доходи за семейството.
Ерик трябваше да вложи всичко от себе си, за да отгледа семейство от 5 души, което водело до стрес и чувство на вина, че никога не може да отдели достатъчно време за семейството си. По-зле било, че той почти нямал почивка през уикендите и все още не можел да спести достатъчно пари до края на месеца.
Заради това те не били на почивка или не са яли в луксозен ресторант от години, дори на специални поводи. Ерик бил решен да спести всяка стотинка, а Кора разбирала това добре, затова никога не прахосвала малкото, което имали, и го харчела разумно.
Дори на Свети Валентин, тя се облякла в стара червена рокля, която Ерик й дал за първата им годишнина. Тя била малко остаряла, но била специална за нея и спестявала допълнителни разходи, така че не й пречело да я носи на специалния ден.
Когато осъзнала, че почти е време Ерик да се върне, бързо сервирала масата за двама с любимия му червен велвет кейк, който внимателно изпекла в сърцевидна форма, бутилка вино, няколко други ястия, които приготвила, и поставила подаръчна кутия до неговата чиния – нещо, което най-много очаквала.
„Перфектно!“ помислила си тя, когато най-накрая разположила ароматни свещи в стаята и включила светлинките. Камбанката на вратата звъннала почти половин час по-късно, и Ерик бил вкъщи.
„Честит Свети Валентин, скъпи!“ казала тя, целунала го по бузата и го водила вътре.
Когато Ерик влязъл в стаята, той бил объркан от масата, натоварена с храна, осветената от свещи стая и розовите листенца, разположени от входа до масата. „Какво, по дяволите, си направила, Кора? Ние някакви тъпи тийнейджъри ли сме?“ избухнал той, когато яростта го обзела.
Усмивката на Кора изчезнала веднага, когато Ерик включил всички светлини в стаята и я зяпнал. „Скъпи! Какво не е наред? Раздразнен ли си от нещо? Събитие на работа ли имаш?“
„Ти сериозен ли си?“ изкрещял той. „Заради това ли работя като луд? За да можеш да похарчиш всичко за някакви глупости?!“
„О, Ерик! Спокойно! Не прекалих! Съставките наистина бяха малко по-скъпи, но не беше кой знае какво“, добавила тя нежно, като го водила до масата. „Моля, седни и кажи ми как ти се струва храната?“
Ерик бил бесен. Всъщност, той бил супер бесен. Взел хапка от пастата и я изплюл на масата. „Какво, по дяволите, не е наред с тази паста? И защо сосът има такъв отвратителен вкус?“ изкрещял той, достатъчно силно, за да събуди триплетите, които спели в стаята си.
„Ерик!“ извикала Кора. „Какво не е наред с теб? Децата… Аз ги сложих да спят преди около половин час и ти току-що ги събуди!“
„И какво? И това моя вина ли е? Кора, аз работя цял ден, докато ти стоиш вкъщи и играеш с децата! А какво е това?“ изръмжал той, като взел подаръчната кутия в ръце. „Подарък?“ Хвърлил я на пода и я зяпнал. „Не съм някое дете, което ще се впечатли от нещо такова, ясно? Виждал ли си кухнята? Знаеш ли защо е натъпкана с чинии? Ето защо. Защото беше твърде заета да готвиш тази глупост, за да се погрижиш за къщата!“
„Ти си невъзможен, Ерик! Не мога да повярвам, че си същият мъж, в когото се влюбих и за когото се омъжих! Можеш ли… уф, просто да си тръгнеш…“ изръмжала тя, докато се насочвала към стаята на децата. Въпреки това, плачът не спирал, което още повече ядосвало Ерик.
„Защо децата не са тихи още? Нали си перфектната съпруга и майка? Научи се поне да правиш нещо както трябва, Кора!“ изкрещял той от хола.
И чувайки подигравките му, Кора избухнала и излязла от стаята разгневена. „Те плачат, защото трябва да им сменя пелените, но нямаме в къщи! Така че си затвори устата и се погрижи за тях, докато се върна. Магазинът е малко далеч, така че ще отнеме време!“ изкрещяла тя, като излязла от къщата и затръшнала вратата след себе си.
„Да! И после ще твърдиш, че си домакиня, и стоиш вкъщи…“ продължавал да роптае и да се подиграва с Кора, че е ужасна домакиня, докато вървял към стаята на децата.
Минал почти час. Децата продължавали да плачат и Кора не се връщала. „Какво не е наред с теб, Кора?“ въздъхнал той, като се отправил към хола, за да вземе телефона си и да й се обади. „Не мога да повярвам, че ти отнема толкова време да вземеш пакет пелени!“
Изведнъж, звъннал звънецът на вратата. „Ето я! Кора, колко време ти отнема просто да…“ започнал да пита, но спрял, когато забелязал полицай на прага. „Кора живее ли тук?“
„Да?“
„Вие сте, ъ, нейният съпруг?“ попитал полицайят, изкашлял се.
Ерик кимнал.
„Съжалявам да ви кажа това, но вашата съпруга загина в автомобилна катастрофа. Трябва да дойдете с нас и да идентифицирате тялото. Намерихме нейния адрес на шофьорската й книжка.“
Шок преминал през Ерик и лицето му побледняло. Полицайът погледнал в къщата и забелязал осветената маса. В един момент си помислил, че е виновен да носи такава ужасна новина, но нямал избор.
Полицайът съобщил на Ерик за смъртта на Кора.
Още треперещ от шока, Ерик успял да се обади на съседката им, г-жа Нелсън, и я помолил да се погрижи за триплетите, докато той отиде. Когато стигнал до моргата, не можел да повярва, че бледото, безжизнено тяло е на Кора. Той избухнал в сълзи, чувствал се ужасно за това, че се е държал така с нея, и след погребението на следващия ден се затворил вкъщи. Не искал да мисли или прави нищо.
Масата, която Кора била подредила, все още била там, и когато погледнал към нея, всички събития от предишната вечер преминали през очите му. Изведнъж си спомнил за подаръка на Кора. „Подаръкът… Аз… не го отворих.“ Панически започнал да търси в стаята и накрая го намерил на пода.
Разопаковал подаръка с треперещи ръце и открил бележка с два билета за Хавай. Избърсал сълзите си преди да отвори писмото, за да го прочете.
