Една „безмилостна“ съпруга даде суров урок на мъжа си, след като той я изостави заради връзка с млада брюнетка.
– Развод? Джон, кажи ми, че не говориш сериозно! – извика Ники, като трепереше от гняв. – И какво каза? Че искаш справедлив дял?
Джон се усмихна самодоволно.
– О, Ники! Все едно не го очакваше. И двамата знаем, че между нас вече няма нищо. Не искам да прекарам остатъка от живота си мърморейки с теб. Искам да живея – като свободен човек. Ще си намеря някоя – красива, млада… не като теб, стара коза! Да, ще се разведа.
– И си мислиш, че ще ти е толкова лесно? – просъска Ники. – Искаш свобода? Добре. Но аз няма да подпиша документите. И няма да получиш нито цент, Джон!
– Не можеш да ми забраниш! – отвърна той. – Ако не го направиш доброволно, ще те принудя!
Ники се изсмя горчиво.
– Горкият ми Джон! Кого ще доведеш вкъщи? Някоя от онези млади, с които си играеш? Те няма да готвят и чистят като мен! Четирийсет и седем години се грижих за теб! Гледах децата сама, докато ти пиеше бира и спеше на дивана. И сега си мислиш, че ще избягаш от всичко това? Никога!
Джон погледна часовника си.
– Тогава няма какво да кажа повече. След час заминавам за Мексико. За шест месеца. Изхарчих почти всичките ни спестявания от общата сметка. Ще видим дали ще се разведеш доброволно или ще започнеш да ми се молиш за пари. Приятно прекарване, скъпа. Аз ще се забавлявам в Мексико!
– Какво?! Това бяха и моите спестявания! – извика тя.
– Знам, че ще направиш сцена. Затова планирах всичко! – каза той и излезе, оставяйки документите на масата. – Подпиши ги, ако не искаш животът ти да стане ад!
Когато вратата се затвори, Ники се разплака. Той не беше добър съпруг, но все пак беше част от живота ѝ. След като децата им се изнесоха, той бе останал единственият ѝ близък човек. Въпреки изневерите му, тя бе мълчала с надежда, че нещата ще се оправят. Но този път реши – няма да му позволи да я унижи повече.
**Три месеца по-късно**
Ники пиеше чай от малини и ядеше бисквити, когато звънецът иззвъня. На прага стоеше Джон – блед, разрошен, с празен поглед.
– Джон?! Какво правиш тук? Нали беше в Мексико?
– О, Ники, прости ми! – каза той, падайки на колене. – Бях глупак! Тя ме измами!
– Какво говориш?
– Момичето… Мадисън. Млада, красива. Помислих си, че ме обича. Изхарчих всичко за нея. Готвех, чистех, гледах децата ѝ. А тя – тя ме ограби и изчезна!
Ники поклати глава, престорена на състрадателна.
– Това е ужасно, Джон. Наистина е.
В този момент звънецът отново иззвъня.
– Почакай, ще видя кой е.
Когато отвори, на прага стоеше самата Мадисън.
– Ники! Тя е! Тя ме обра! – извика Джон.
Двете жени се спогледаха и избухнаха в смях.
– Джон, запознай се с Манди – дъщерята на моя приятелка. Аз я помолих за помощ, за да ти дам урок. Тя ми помогна да събера доказателства за твоята изневяра. Всичко беше капан, скъпи! И ти падна право в него!
– Ти… ти си луда! – изкрещя той. – Ще съжаляваш за това!
– Не, Джон. Този път ти ще съжаляваш. Събирай багажа си и изчезвай от къщата ми. Подписвам развода – но ти няма да получиш нито цент. Вън!
Джон тръшна вратата след себе си, мърморейки нещо неразбираемо.
Ники се усмихна, обърна се към Манди и каза:
– Благодаря ти, скъпа. Ела да изпием по още една чаша чай.
Двете жени се засмяха, доволни, че справедливостта най-накрая възтържествува.
**Няколко месеца по-късно**
Разводът беше официален. Децата на Ники застанаха твърдо на нейна страна, отказвайки да разговарят с баща си. А Джон – съсипан, без пари и сам – напусна града. Никой повече не чу нищо за него.
Ники, от своя страна, отвори малък магазин за сладкиши, превръщайки хобито си в радост и независимост. Понякога вечер, докато затваряше магазина, тя си сипваше чай от малини и си мислеше:
„Свободата му струваше всичко. А на мен – само едно подписано листче.“
