Моята майка, вдовица, прекара две изтощителни седмици, облепявайки сама с тапети една огромна къща. Но за нейно ужас, самодоволните собственици отказаха да ѝ платят и я заплашиха. Сълзите ѝ ме накараха кръвта ми да кипне, а онези типове дори не подозираха какво ги чака.
Какво бихте направили, ако някой разплаче майка ви? Не само няколко сълзи, а такъв плач, който разтърсва цялото ѝ тяло и разбива сърцето ви? Аз съм Кимбърли и моята майка Руби е всичко за мен. Тя е невероятно силна, но когато се пречупи, сякаш светът ми свършва. Наскоро това се случи, и знаех, че трябва да действам. Онези, които ѝ причиниха болката? Предстоеше им урок, който никога нямаше да забравят.
Мама е на 59 години. Отгледа ме сама, след като баща ми почина, когато бях малка. Отказа се от мечтите си за колеж, за да работи и да ми осигури всичко необходимо. И до днес вярва безрезервно в упорития труд.
Става преди изгрев, за да отиде на работа, и винаги ме поставя на първо място, жертвайки собствените си нужди. Благодарна съм ѝ за всичко, което е направила за мен – аз съм това, което съм, благодарение на нея.
Мама има невероятен талант в ръчната работа, особено с тапети. Работи прецизно, всеки детайл е идеален. Затова, когато богато семейство – Бенсън – я нае да облепи с тапети техния огромен палат, изглеждаше като шанс от живота.
– О, Кими! – възкликна тя, когато получи работата. – Само си представи какво ще направим с тази заплата! Ще пазаруваме, ще вечеряме на хубаво място, ще отидем на кино, може би и на онази пиеса за рождения ти ден!
Две седмици подред тя работи до изнемога в този дом. Вечер се прибираше уморена, но щастлива.
– Госпожа Бенсън днес похвали работата ми – казваше с гордост. – Каза, че е най-добрата, която е виждала!
Но в последния ден всичко се срина. Мама влезе вкъщи със сълзи по лицето и треперещи ръце.
– Те… няма да ми платят, Кими. Нито цент. – прошепна тя.
Оказа се, че госпожа Бенсън ѝ казала, че тапетите вече не им харесват и че работата ѝ е „ужасна“. Заплашили я с полиция, ако не напусне веднага.
В този момент гневът ми кипеше. Те не само я бяха измамили, но и я бяха унижили.
Спомних си, че мама бе споменала, че Бенсън ще отсъстват през уикенда. Идеята за „отмъщение“ се появи моментално. Обадих се на приятелите си Джейк и Миа и им поисках останали тапети – колкото по-грозни, толкова по-добре.
Същата нощ се промъкнахме в къщата. Покрихме скъпите тапети на мама с най-ужасните възможни – неонови цветове, шарки, карикатурни герои, дори графити. Оставихме бележка:
„Насладете се на новите тапети! Безплатно! ;)“
В понеделник съседката им, госпожа Томпсън, ми разказа как госпожа Бенсън крещяла, а мъжът ѝ звънял на полицията. Но тъй като нямало взлом и нищо не било откраднато, не можели да направят нищо. Тя намигна и каза, че „камерата ѝ може би е била развалена“ онази вечер.
Скоро цялото кварталче научи как Бенсън са измамили майка ми. Никой вече не искаше да прави бизнес с тях. За сметка на това, мама получи нови предложения за работа, включително от човек, който беше чул историята и бе впечатлен от уменията ѝ.
Седмици по-късно, докато седяхме на верандата, мама ми каза с лукава усмивка:
– Видях госпожа Бенсън в магазина. Казах ѝ: „Надявам се, че се радвате на новите си тапети. Чух, че са… уникални.“
И двете избухнахме в смях.
– Знаеш ли, Кими – добави тя, – понякога кармата идва във всякакви шарки и цветове.
Аз само кимнах. Мама винаги знае всичко, дори когато се опитвам да ѝ го скрия. И макар че постъпката ми не беше съвсем законна, понякога справедливостта има нужда от малко помощ… и от много грозни тапети.
