Рейчъл инсталира скрити камери, за да облекчи страховете си от оставянето на двегодишната си дъщеря с бавачка. Но когато кошмарите на детето започват, записите разкриват ужасяваща истина – предателство, което разбива доверието ѝ. Сега Рейчъл трябва да се изправи срещу истинския злодей… преди да е станало твърде късно.
Никога не съм си представяла, че скрита камера ще разкрие предателство, толкова дълбоко, че ще промени всичко.
Първоначално исках само да се уверя, че дъщеря ми Лили е в безопасност.
Но това, което всъщност открих?
Кръвта ми се смрази.
Не знам дали някой може да опише как част от душата ти сякаш напуска тялото ти в момента, в който за първи път се разделяш с детето си. Не го изоставях, но нямаше да бъда с него през целия ден. Това беше нещо ново – за мен и за нея.
През последните две години работех от вкъщи с намалени часове, за да се грижа за Лили. Беше трудно, но поне бях до нея – за прегръдките, ожулените колене и хилядите усмивки преди сън.
Но сега?
Компанията ми се нуждаеше от мен на пълен работен ден в офиса.
Опитвах се да си внуша, че всичко ще бъде наред. Че Лили ще е добре. Че не я изоставям, а се грижа за бъдещето ѝ. Но всеки път, когато прекрачвах прага, нещо ме гризеше отвътре.
Лили беше само на две години. Твърде малка, за да ми каже, ако нещо не е наред. Твърде малка, за да разбере защо я оставям.
— Ще се оправи — каза Франк, съпругът ми.
Той разтри раменете ми, докато се взирах в лаптопа си, размишлявайки дали да отложа връщането си на работа.
— Не можеш да отлагаш вечно, Рейч — добави той. — Хелън е чудесна. Провери я подробно. Всички препоръки за нея бяха отлични.
Може би беше прав. Но въпреки това не можех да се доверя.
Така че, монтирах скрити камери, за да се успокоя.
Не че смятах Хелън за лош човек. Тя беше топла, опитна и говореше с нежен, успокояващ глас, когато четеше на Лили. Но знаех, че никой, колкото и да е квалифициран, няма да обича детето ми така, както аз.
Затова си позволих пет минути дневно да гледам записа на живо. Пет минути, в които можех да видя Лили и Хелън, преди да затворя приложението и да се върна към работата си.
Първоначално всичко беше наред.
Хелън спазваше графика, който ѝ бях дала. Хранеше Лили навреме, играеше с нея, четеше ѝ книги. Дори ми изпращаше съобщения и снимки през деня.
“Релаксирай, Рейчъл,” казвах си. “Лили е добре.”
Но после сънят ѝ се промени.
Първо започна да мрънка преди дрямката. После започна да се върти неспокойно. А след няколко дни – започнаха писъците.
Тя се събуждаше с крясъци, сякаш изтръгната от кошмар. Очите ѝ бяха изплашени, челото ѝ – мокро от пот.
— Казва, че някой я буди — ми сподели Хелън. — Но, кълна се, Рейч, не знам какво се случва.
Вярвах ѝ.
Но и не вярвах.
Лили винаги беше спала спокойно. От бебе. Това нямаше смисъл. Освен ако нещо – или някой – не ѝ пречеше.
Ами ако Хелън я пренебрегваше?
Ами ако не беше така мила, когато никой не я наблюдаваше?
Една следобедна почивка в офиса пропуснах фирменото кафе с колегите и включих живото предаване от детската стая.
Това, което видях?
Боже мили.
Кръвта ми се смрази.
В началото всичко изглеждаше нормално. Хелън сложи Лили да спи, приглади одеялото ѝ и тихо излезе.
После седна на дивана, ровейки в телефона си.
Всичко изглеждаше наред.
Докато прозорецът на детската стая не се отвори.
И една ръка не дръпна завесата.
После се появи лице.
Лори.
Свекърва ми влизаше през проклетия прозорец като крадец.
Застинах. Пулсът ми биеше в ушите ми.
Какво, по дяволите, правеше?
Първо, пусна играчка на пода. Лили се размърда, но не се събуди.
После… я погъделичка по крака.
Лили подскочи, широко отворила очи, ужасена.
Веднага заплака.
Хелън хукна към стаята, взе я в прегръдките си и започна да я успокоява.
А Лори?
Тя просто се измъкна през прозореца, като призрак.
Ръцете ми трепереха.
Колко дълго беше правила това?
И как, по дяволите, влизаше, без никой да я забележи?
Тогава си спомних. Лори винаги настояваше да оставям прозорците отворени.
„Свежият въздух е жизненоважен за бебетата, Рейчъл. Поддържа дробовете им здрави!“
Беше ли го планирала?
Проверих записите. Лори се промъкваше в къщата ни от седмици.
Саботираше Хелън.
Защо?
За да ме изплаши? Да ме накара да я уволня?
Нямах всички отговори.
Но знаех едно:
Тази вечер, когато дъщеря ми заспеше… аз щях да чакам Лори.
И тогава тя щеше да разбере, че си е навлякла грешната майка.
