Честно казано, беше ужасно. Но човек свиква с всичко – дори с болката. Научих се да живея с нея – заради децата, заради спомена за нея.
Забелязах непознат на гробището, който ми разказа ужасяващата истина за починалата ми жена.
На годишнината от смъртта ѝ отидох с децата на гробището. Когато се приближихме до гроба, веднага видях непознат мъж.
Висок, в тъмен шалвар, с хладен поглед. Стоеше там, сякаш ни чакаше. Лицето му ми се стори странно познато.
– Кой си ти? – попитах подозрително.
Той не отговори веднага. Погледна първо децата, после мен.
– Слушай – каза тихо. – Давам ти сто хиляди долара.
На гробището видях непознат – и той ми разказа ужасяваща истина за починалата ми жена.
Не можех да повярвам на ушите си.
– Какво каза?
– Знам истината. Звучи лудо, но… тези деца не са твои.
За миг усетих как цялото ми вътрешно се сви. Исках да се нахвърля върху него, да крещя, да удрям – но погледът му беше спокоен, почти тъжен. И когато чух историята му… животът ми се срина.
Забелязах непознат на гробището, който ми разказа ужасяващата истина за починалата ми жена.
На гробището видях непознат – и той ми разказа ужасяваща истина за починалата ми жена.
Той извади от джоба си стара, намачкана снимка. На нея беше жена ми… бременна. А до нея стоеше той.
– Бях с нея преди да се появиш ти. Тя ме напусна, защото бях неверен. Никога не ти каза нищо. Защото беше по-добре така. За всички.
– Какво говориш? Това са моите деца… прошепнах.
– Не. Тя вече беше бременна, когато започна да излизаш с нея.
На гробището видях непознат – и той ми разказа ужасяваща истина за починалата ми жена.
Забелязах непознат на гробището, който ми разказа ужасяващата истина за починалата ми жена.
Стоях там в шок, неспособен да разбера какво се случва. Чувствах се измамен и предаден. Човекът, когото обичах, ми беше лъгал през цялото време, а аз бях отглеждал чужди деца. Какво да правя сега?
