Ден преди сватбата Аманда се прибира по-рано от обикновено и застава на прага, когато вижда годеника си, стоящ на колене пред майка й и плачещ. Това, което чува, разрушава всичко. Лъжи, предателства и тайна, която може да унищожи живота й. Сега трябва да реши: да прости на мъжа, когото обича, или да разкрие измамника, който едва не обърна живота й с главата надолу.
Никога не сте имали усещането, че земята се изтегля под краката ви? Когато всичко, което изглежда стабилно, всичко, на което сте се доверявали… просто изчезва?
Да, това се случи с мен. Ден преди сватбата.
Това утро животът ми все още имаше смисъл. Събудих се до Патрик, целунах го по бузата и се потопих в лудото въртоп на предсватбените грижи преди работа.
Трябваше да избера между рози и лалета и да реша дали да добавя още един етаж към сватбената торта.
„Но ти знаеш колко обичам глазура с фъстъчено масло, скъпа!“ — оплакваше се Патрик. — „Трябва ми ванилова торта с фъстъчена глазура!“
Той се оплакваше толкова дълго, че сериозно започнах да обмислям да добавя този проклет етаж, само за да млъкне. Всичко, което исках, беше моята любима шоколадова торта.
Патрик винаги беше очарователен, надежден. Онзи, който държеше ръката ми след смъртта на баща ми. Онзи, който ми правеше топли сандвичи със сирене в два часа през нощта, когато ми болеше шията от работа.
Той беше мъжът, с когото строях живота си през последните три години.
Затова, когато в този ден ме обхвана внезапно замайване и гадене (вероятно от нервите преди сватбата), дори не можех да си представя, че, като се прибера по-рано вкъщи, ще се озова на прага на разрушаването на реалността си.
Когато влязох през страничната врата, в къщата беше тихо. Това не беше нещо необичайно — Патрик често работеше от вкъщи, седнал в кабинета със слушалки.
Но после чух това.
Глухи ридания.
Застинах. Сърцето ми биеше лудо.
После се чу гласът на майка ми. Студен. Спокоен.
— Добре, няма да го направя, — каза тя. — Но само при едно условие.
Чу се задушен звук. Глас, изпълнен със сълзи.
Гласът на Патрик.
— Моля те, Диана, — умоляваше той. — Не ми причинявай това… Моля те…
Какво, по дяволите, се случва? — премина през главата ми.
Стисна ме неприятно чувство за предчувствие. Свикнала бях да майка ми често да идва у нас, особено когато бях на работа, а сега — още повече, като се има предвид подготовката за сватбата. Но гласът на годеника ми, толкова… смачкан, ме изкара извън релси.
Пръкнах се напред, движех се безшумно, сърцето ми удряше в гърдите. Реших да се скрия зад ъгъла, за да видя какво става, преди да се намеся.
И тогава ме обхвана вълна на ужас.
Патрик беше на колене. Молеше се.
Истинска унизителна молба.
Сълзите му течаха по лицето, а ръцете му бяха сложени като в молитва.
Не, сериозно, какво, по дяволите, става?!
А срещу него стоеше майка ми, със скръстени ръце, лице без емоции.
От видяното ме заболя.
— Да направя какво? — попитах аз.
Те двамата се обърнаха рязко. В друга ситуация това може би щеше да изглежда забавно, ако не чувствах, че животът ми току-що ще се срине.
Лицето на Патрик побеля. Майка ми остана невъзмутима.
А после тя каза нещо, което ме накара да настръхна.
— Той ме моли, защото казах, че ще ти кажа цялата истина. Той мисли, че сълзите му и молбите му ще ме спрат, Аманда.
Аз мигнах от шок и недоумение.
— Да ми кажеш какво?
Патрик скочи на крака и ме хвана за ръцете, хватката му беше силна, отчаяна.
— Аманда, моля те, скъпа, нека ти обясня…
Да обясни какво?
Изтръгнах ръцете си. Изпълнените с червени очи и сълзи на Патрик ми вдъхваха само отвращение.
— Твойят годеник те е лъгал, Аманда, — каза майка ми, без да се поколебае.
Въздухът в стаята стана тежък и гъст.
— Лъгал? За какво?
— За това, кой всъщност е той.
Патрик тръсна глава.
— Не, не! Това не е вярно… Тя обърква всичко! Диана, спри!
— Замълчи! — Не познавах гласа си. Звучеше студено и рязко.
Патрик се стресна, все едно го бях ударила.
— Мама, разкажи ми, какво знаеш.
— Той вече беше сгоден, Аманда. И е направил нещо ужасно с тази жена. Това, което, по негови думи, е планирал да направи и с теб.
Тялото ми се скова от страх.
— Какво точно?
— Той избяга сутринта в деня на сватбата, взел всички й спестявания. Включително парите за първоначална вноска за къщата, в която трябваше да се преместят.
Почувствах се зле. Главата ми се завъртя.
— Това вярно ли е?
Патрик отвори уста. Затвори. Отново отвори. После въздъхна.
Мълчанието му беше отговорът.
Всеки момент от тези три години, всяка малка подробност изведнъж се събра в една ужасяваща картина.
Как той се измъкваше от разговорите за финанси.
Как ме убеди да платя депозитите за сватбата с моята карта.
Как млъкваше, когато предлагах да отворим обща сметка.
Този човек никога не е имал намерение да изгражда бъдеще с мен.
— Отивай си.
— Аманда, моля те…
— Вън!
За първи път той ме послуша.
Три дни по-късно намерих етикет на роклята:
Остатък за плащане: $3,200
Той дори не беше платил напълно за нея.
Две седмици по-късно седях срещу жена, която знаеше какво ми е.
Ноел. Бившата годеница на Патрик.
Плънкахме чашите с уиски.
— Той ти казваше, че иска троя деца?
— Разбира се!
Кимнах с глава.
— Не сме глупави, Ноел. Просто вярвахме в любовта. А той я използва.
Тя се усмихна.
— За нас. И за да не го направи никога повече.
Плънкахме чашите отново.
— И за кармата.
