Внучката отиде при дядо си след неочакваното съобщение. Хенри беше потресен: никой освен него и покойната му съпруга не можеше да знае тези думи. Заедно претърсиха старото бюро и откриха син тефтер, който баба беше водила през последната година от живота си.

Тя записвала общите им спомени, но постепенно страниците се изпълнили с бележки за болестта и загубата на паметта. Баба забелязвала колко уморен ставал дядо, как криел сълзите си и търпеливо ѝ разказвал отново историята на живота им. Знаела, че и той се страхува и се чувства самотен.
В тефтера имало запис с думите, които дядо ѝ прошепнал през последната ѝ нощ. Значи дори когато вече не можела да му отговори, тя все още го чувала.

Накрая внучката открила писмо до медицинската сестра Маргарет. Оказало се, че баба помолила Маргарет да изпрати съобщение от нейния Facebook профил десет години след смъртта ѝ — точно на рождения ден на съпруга ѝ. Искала той да успее да преживее скръбта, но да не прекара остатъка от живота си сам. Маргарет била запазила и картичка с последните думи на баба: тя молела съпруга си да не спира да я обича, но и да не забравя, че има право да бъде щастлив.

Първоначално Хенри се ядосал, че са скрили плана от него. По-късно обаче разбрал, че жена му не е искала да го задържи в миналото, а да му помогне отново да живее.
Няколко седмици по-късно той предложил на внучката си да пътуват с влак към планините — мястото, за което той и баба мечтаели от години. Преди пътуването написал на жена си последно съобщение:
„Спомних си всичко, скъпа моя. Сега ще се науча отново да живея.“

По пътя дядо отворил тефтера и започнал да отбелязва сбъднатите мечти. Вече не смятал щастието за предателство към паметта на жена си. Разбрал, че любовта, която са споделяли, трябва да му дава сили да продължи напред, а не да го държи завинаги в миналото.
