Сам е медицинска сестра, чиято единствена мечта е да стане лекар. По време на нощната си смяна тя среща самотно малко момиче. Сам е шокирана, когато разбира, че момичето никога няма да успее да завърши списъка си с мечти заради болестта си. Тогава тя решава да изпълни задачите му, за да го направи щастливо.
Медицинската сестра Сам беше на нощна смяна, правеше обиколка в слабо осветените коридори на болницата. Нощта беше тиха, прекъсвана само от писукането на машините и далечните гласове на другите сестри. Докато минаваше покрай една стая, тя забеляза малко момиче, не по-голямо от десет години, което играеше на карти само в болничното си легло. Изглеждаше тъжно и самотно, а гледката докосна сърцето на Сам. Тя реши да се приближи и да опита да разведри вечерта му.
„Здрасти…“ – каза Сам тихо, с леко колебание. Винаги ѝ беше трудно да заговори непознати, чувстваше се несигурна.
Момичето вдигна поглед, в очите му се четеше тъга и любопитство. „Здрасти“ – отвърна тихо.
„Видях, че имаш странни карти. Никога не съм виждала такива,“ продължи Сам.
„Те са специални,“ обясни момичето, с искрица вълнение. „Могат да разкажат за миналото, настоящето и бъдещето. Искаш ли да пробваш?“
„Разбира се. Аз съм Сам,“ усмихна се тя и седна до леглото.
„Люси,“ отвърна момичето и разклати ръката ѝ. После разбърка картите и започна да ги реди.
„Картите казват, че си срамежлив човек, който обича да помага,“ обяви Люси. Сам се засмя – познаваше се добре в тези думи.
„А какво показват за теб?“ – попита тя.
Усмивката на Люси помръкна. „Че съм много болна и може би няма да оздравея.“
Сърцето на Сам се сви. „Картите ли ти казаха това или лекарите?“
„И двете,“ отвърна Люси. „Но не е толкова страшно. Почти завърших списъка си с желания.“
Тя извади тефтерче, пълно с цветни рисунки и отметнати задачи – да нарисува цвете, да преброи до десет хиляди, да прочете 111 книги за любов… Всичко бе изпълнила, освен едно.
„Остана само едно нещо – танцът,“ прошепна тя. „Обичах да танцувам по партита, но вече няма да мога. Искам ти да отидеш на това парти вместо мен.“ Подаде ѝ покана за изискан бал.
Сам онемя, но видя в очите на момичето решимост и надежда. „Ще помисля,“ обеща тя.
На следващия ден Сам купи проста, но елегантна синя рокля и отиде на бала. Чувстваше се не на място сред бляскавите хора, а когато започна танцът, всички погледи се обърнаха към нея. Някои се подиграваха, други я гледаха с презрение. Сам потрепера, готова да избяга.
Но тогава млад мъж с добри очи – Калеб – я покани на танц. „Не мога да танцувам,“ призна тя.
„Ще те водя,“ усмихна се той.
Тя стъпи няколко пъти на краката му, чуваше шушукането и смеха на околните, но Калеб не се предаде. „Справяш се чудесно,“ каза той и я държеше уверено.
След танца я защити от подигравките и я изпрати навън. „Не позволявай на тези хора да ти отнемат смелостта,“ каза той.
На сутринта Сам се втурна към отделението, готова да разкаже на Люси всичко. Но леглото беше празно. До прозореца стоеше Калеб.
„Какво правиш тук? Познаваш ли Люси?“ – прошепна Сам.
Очите му бяха натежали от тъга. „Да… тя беше моя сестра.“
„Беше!? Не, не може да е истина!“ – извика Сам със сълзи.
Калеб кимна. „Тя знаеше, че няма да дочака края на списъка. Но ти го завърши за нея. Благодаря ти.“
Той подаде чек – достатъчен, за да покрие обучението ѝ в медицински университет. „Люси ми каза, че мечтаеш да станеш лекар. Сега можеш.“
Подаде ѝ и тестето карти на Люси. Сам ги притисна до гърдите си. „Май вече бъдещето е в моите ръце.“
Калеб се усмихна топло. „Знам, че ще го направиш велико.“
И така Сам тръгна по пътя към мечтата си – да стане лекар. В сърцето си носеше паметта на Люси, чието малко тефтерче с мечти бе вдъхновило бъдещето ѝ. Тя знаеше, че винаги ще има кого да лекува, но също – и една причина никога да не се отказва.
