Почти три години живях при дъщеря си в чужбина. Когато се върнах у дома, ме очакваше изненада от сина ми
Живях три години при дъщеря си в чужбина. Синът ми и семейството му останаха в България, а той се грижеше за апартамента ми, докато ме нямаше. Един ден зет ми просто каза:
– Говорихме с дъщеря ти. Опасността отмина, в Пловдив сега е спокойно. Време е да се върнеш у дома.
Това ме изненада, но дори не подозирах, че у дома ме чака още по-голяма изненада от сина ми.
Неприятна изненада
Дъщеря ми Мария живее в Германия от 2008 година. Там срещна любовта на живота си.
Съпругът ѝ е грижовен човек, създали са стабилно семейство. През 2022 г. Мария неочаквано ми предложи да се преместя при тях.
– Мамо, тук ще ти е по-добре – убеждаваше ме тя. – А и внуците ще са щастливи да те виждат всеки ден.
Дълго се колебаех, но накрая приех. Докато бях при тях, се грижих за внуците, готвех, поддържах ред в дома им. Двамата с мъжа ѝ работеха и излизаха сутрин рано, връщайки се чак вечер.
Но един ден всичко се промени.
Зет ми Даниел, винаги вежлив, но сдържан, по време на вечеря просто обяви:
– Говорихме с Мария. Вече няма опасност в Пловдив. Време е да се върнеш у дома.
Нямах сили да споря. Купих билет и се прибрах в България.
Още по-голяма изненада у дома
Когато влязох в едностайния си апартамент, там ме чакаше… синът ми.
– Иван?! – ахнах от изненада.
Оказа се, че се е развел, оставил е апартамента на бившата си жена и… се е преместил у мен. Но най-шокиращото беше друго – в жилището ми вече живееше и друга жена. Неговата нова годеница – Виктория. Или по-точно, бъдещата майка на детето му.
– Сине, не можеше ли поне да се посъветваш с мен? – възмутих се.
– Мамо, теб те нямаше!
– Но има телефони!
– Не исках да те тревожа…
– А какво да кажа аз, когато в собствения ми дом домакинства непозната жена?
Иван се намръщи:
– Виктория не е непозната. Тя е моето семейство. Нямаме къде другаде да отидем.
Седнах на дивана, опитвайки се да осмисля ситуацията. Да живеем тримата в тази малка квартира? А когато се роди детето? Къде ще се съберем?
Нямам изход
Обадих се на Мария с надеждата, че ще ми предложи да се върна в Германия. Но гласът ѝ беше хладен:
– Мамо, съжалявам, но това не е възможно. Вече свикнахме сами.
И така, останах в капан. През деня се разхождам по улиците, а нощем спя на походно легло в кухнята. Виктория бързо даде да се разбере кой сега командва.
Опитвам се да намеря някаква работа, но възрастта ми не е в моя полза.
Един ден ми хрумна идея – Виктория има родители на село. Може би тя и Иван могат да поживеят там?
– Сериозно ли говориш? – възмути се синът ми. – Как да пътувам до работа? В селото няма условия!
– А на теб нормално ли ти е аз да се чувствам като гост в собствения си дом?
Той се обиди. Но казах истината.
Всеки ден се питам: колко още ще издържа? Как да намеря изход?
